Китай вероятно е разположил над 100 междуконтинентални балистични ракети в последните си три силози и няма желание за преговори за контрол върху въоръженията. Това сочи доклад на Пентагона, цитиран от "Ройтерс".

Според доклада ракетите DF-31 с твърдо гориво са разположени в силози близо до границата на Китай с Монголия - последните от поредица силози. Пентагонът преди това съобщи за съществуването на силозите, но не и за броя на заредените ракети.

Миналият месец президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че може би работи по план за денуклеаризация с Китай и Русия, но според доклада на Пентагона Пекин изглежда не е заинтересован.

"Продължаваме да не виждаме никакъв интерес от страна на Пекин за предприемане на подобни мерки или по-всеобхватни дискусии за контрол върху въоръженията", се посочва в доклада.

Китайското посолство във Вашингтон заяви, че Китай "поддържа отбранителна ядрена стратегия, поддържа ядрените си сили на минималното ниво, необходимо за националната сигурност, и спазва ангажимента си за мораториум върху ядрените опити".

В доклада на Пентагона не се уточнява потенциална цел на новоразположените ракети. Американски служители отбелязаха, че докладът може да се промени преди да бъде изпратен на законодателите.

В доклада също се отбеляза, че запасите от ядрени бойни глави на Китай все още са били около 600 през 2024 г., което отразява "по-бавен темп на производство в сравнение с предишни години", но се добавя, че ядрената експанзия на Китай продължава и е на път да има над 1000 бойни глави до 2030 г.

Китай заяви, че се придържа към "ядрена стратегия за самозащита и следва политика "неприлагане на оръжия пръв".

Широкообхватният доклад на Пентагона подробно описва военното натрупване на Китай и казва, че "Китай очаква да може да води и да спечели война срещу Тайван до края на 2027 година". Пекин усъвършенства военните си варианти за превземане на Тайван с "груба сила" - един от вариантите може да включва удари на 1500-2000 морски мили от Китай, отбеляза доклада.

"В достатъчен обем тези удари биха могли сериозно да оспорят и нарушат присъствието на САЩ в или около конфликт в Азиатско-тихоокеанския регион", пише още Пентагона в доклада си.

Докладът идва по-малко от два месеца преди изтичането на договора New START от 2010 г., последното споразумение между САЩ и Русия за контрол на ядрените оръжия, което ограничава страните до разполагането на 1550 стратегически ядрени бойни глави на 700 системи за доставка.

Руският президент Владимир Путин и бившият американски президент Джо Байдън удължиха договора с пет години през февруари 2021 г., но условията му не позволяват по-нататъшно официално удължаване.

Много експерти се опасяват, че изтичането на договора може да подхрани надпреварата в ядреното въоръжаване между Русия, САЩ и Китай.

Докладът на Пентагона засяга и мерките, които предприе китайският президент Си Дзинпин срещу корупцията, като една от основните цели е Народноосвободителната армия (НОАК).

В доклада се казва, че чистката може да повлияе на краткосрочната ядрена готовност, но също така да подготви почвата за "дългосрочни подобрения в НОАК като цяло".

По-късно Лин Джиен, говорител на китайското външно министерство призова Съединените щати да изпълнят задълженията си по отношение на ядреното разоръжаване.

По време на редовна пресконференция той заяви, че САЩ трябва да създадат условия за разоръжаване на други държави с ядрено оръжие и добави, че Китай не участва в надпревара в ядреното въоръжаване с никоя държава.