След 5 месеца начело на републиката френският държавен глава е пред първото тежко изпитание за властта си. А в случая не става дума за спекулациите в печата за май предстоящ развод с първата дама.

С мащабна стачка на железниците и на общинските фирми синдикатите в четвъртък се опитват да спрат пенсионните реформи, стартирани от Саркози. Държавните железници очакват в четвъртък да не се движат 70 на сто от влаковете. Още утре опозицията планира да проведе ден на протестите.

„Седмицата ще е тежка”, заяви президентът, „Но аз бях избран, за да се справя с тежките проблеми”.

През септември все още се смяташе, че стачката е без шансове. „Бързият Сарко” с вихрушката си от реформи не остави въздух за критиците и противниците на реформите му. Всичко, с което се захващаше Саркози, като че ли не само му се удаваше, а май срещаше и одобрение. Сега обаче вятърът се обърна: в правителството се вихрят скандали, собствените депутати мърморят заради соловите акции на вездесъщия президент, а конюнктурата започва да куца. Тутакси се обърнаха с главата надолу и резултатите от демоскопските анкети. Левицата започна да се окопитва.

Синдикатът СеЖеТе оповести безкомпромисна стачка срещу „мащабните атаки на правителството срещу заплатите, условията на труда, пенсиите и социалните осигуровки. „Готовността за стачкуване нараства с всеки изминал ден!”, изликува синдикатът „Форс Уврие”.

Двигателят на стачките е един хардлайнер с политически амбиции: Дидие Льо Рес. 52-годишният председател на железничарската секция в синдиката СеЖеТе е член на КП от 1977 г, а от 18-годишна възраст е и активен синдикалист. На изборите за съвет на предприятието 40 на сто от железничарите го подкрепиха.

Льо Рес се опасява, че Саркози иска да разбие властта на синдикатите както Маргрет Татчър във Великобритания навремето си. Ето защо Льо Рес иска стачката да обхване градската чистота, въздушния транспорт и други браншове. Идният понеделник синдикатите се готвят да вземат решение за разширяване на стачните действия.

Саркози е предупреден: в 1995 г. правителството се провали с подобна реформа, премахваща пенсионните привилегии на държавните служители и предизвикала продължила със седмици железничарска стачка. Тогавашният премиер Ален Жупе така и не успя да се възстанови след това поражение.

Саркози обаче демонстрира твърдост: „Ако синдикатите искат премерване на силите, аз съм готов”, заявил той пред седмичника „Льо Канар еншане” и добавил „Ако трябва ще наложа аварийно обслужване с помощта на армията”. Почти никой обаче не вярва, че може да се се стигне дотам.

„1995-та не може да се повтори”, казва генералният секретар на Саркози Клод Жеан, „Франция се промени”. За разлика от преди 12 години сега широко мнозинство сред френските граждани е за премахване на пенсионните привилегии на държавните служители, струващи на хазната по 5 милиарда евро годишно. 53 на сто от французите смятат, че железничарската стачка е неправомерна. Дори самите синдикати признават, че е необходима пенсионна реформа.

Саркози наистина обещава социален диалог, ала заяви, че по основните пунктове на реформата не можело да се преговаря. Сред тези основни пунктове е удължаването на трудови стаж за служителите от 37 и половина на 40 години.

Синдикатът СеЖеТе изчисли, че това би означавало намаления на пенсиите с между 21 и 33 на сто. А това би могло да мобилизира базата. Освен това Саркози вече престъпи апогея на популярността си. Съгласието с реформите му от началото на октомври е намаляло от 61 на 55 %.

Почти всеки втори французин смята, че реформите му са от полза само за богатите. Две трети от анкетираните критикуват политиката му по отношение на покупателната мощ. /ДВ - БГНЕС