В навечерието на визитата на руския президент Владимир Путин в Будапеща унгарският премиер Виктор Орбан направи необичайно изказване.

Унгария иска да се откаже от практиката на дългосрочните газови договори с Русия заради непредсказуемите цени на енергоносителите. Междувременно по-рано колебанията в цените не пречиха на европейците да подписват дългосрочни договори с "Газпром". Изказването на Орбан може да бъде първата лястовица в обещаното от Москва ликвидиране на украинския транзит и пренасочване на доставките чрез "Турски поток". Но има и по-прозаични мотиви – Унгария иска да премине към плащания по текущите борсови цени, които много често са по-ниски от цените по дългосрочните договори.

Визитата на Владимир Путин в Будапеща, която е планирана за 17 февруари, предизвиква страхове на Запад. "Мнозина смятат, че съюзът на руския президент Владимир Путин и унгарския министър-председател Виктор Орбан е стигнал прекалено далеч. Западните политици са убедени, че на Орбан му се налага да избира между установяването на по-тесни контакти с Русия и необходимостта да изпълнява своите ангажименти към ЕС и НАТО", напомня списание "Икономист".

Впрочем Виктор Орбан в петък се изказа доста неочаквано за руските договори. Той обяви, че Унгария не е длъжна да сключва нов дългосрочен договор за вноса на газ. Той обясни с това с невъзможността да се предскаже каква ще бъде разумната цена на газа през следващите 2-3 години. "Следователно, ние не трябва да поемаме дългосрочни ангажименти", каза Орбан в ефира на държавното радио. Действащият договор с Русия изтича през тази година и газовите доставки ще бъдат важна тема на утрешните преговори.

"В момента върви спор за ценообразуването на газа в Европа. От една страна, действат дългосрочни договори, които са обвързани със стойността на кошница от петролни продукти, а от друга – продажбите на спотовите пазари, т.е. на борсата. Очевидно е, че унгарският премиер иска да купува повече на спотовия пазар", обясни пред "Независимая газета" директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов. Руският холдинг на свой ред не може да сключва дългосрочни договори, обвързани със спотовите цени. "Тъй като делът на "Газпром" на борсовия пазар достига 30%, той може да бъде обвинен в манипулиране на цените. "Газпром" не може да влияе на петролните цени, а тук, щом цените започнат да се покачват, купувачът веднага ще си зададе въпросите – и ще бъде трудно да се докаже, че най-големият доставчик не се опитва да манипулира", смята експертът.

Според Правосудов Унгария се опитва да подпише не дългосрочен, а средносрочен договор – примерно за 5 години. Експертът смята, че ключовите въпроси по време на преговорите ще бъдат за условията "взимай или плащай", т.е. взаимните ангажименти относно обемите на доставка и покупка на газ. "Освен това Будапеща ще моли част от природния газ да се купува на цени от спотовия пазар. Очевидно тези условия ще бъдат обсъждани в близко бъдеще", смята той.

Върху решението на унгарците може би е повлияла и растящата вероятност украинският транзит да бъде заменен от доставки през Турция и Гърция, смята анализаторът на "Сбербанк Инвестмънт Рисърч" Валерий Нестеров. "Унгария получава газ от няколко източника и този газ, който "Газпром" възнамерява да предложи от хъба на гръцко-турската граница, изглежда ще се доставя на спотови цени, т.е. включително краткосрочни сделки. "Газпром" постепенно ще променя структурата на договорите, отчитайки динамиката на цените на тези пазари. При това основните рискове ще се поемат от вносителите, защото цените по дългосрочните договори, в случай на ниски цени на петрола, могат да се окажат по-ниски от спотовите", смята експертът. Според Нестеров останалите страни едва ли ще последват примера на Унгария заради своите индивидуални особености. "Всичко зависи от конкретната държава, броя на доставчиците, наличието на собствен добив. В европейските страни съществуват различни условия за доставки. И запазването на тези национални особености и различни подходи съществено затрудняват създаването на Енергиен съюз в Европа, който ще се обсъжда в края на месеца", отбелязва експертът.

Ще припомним, че в края на януари президентът на "Газпром" Алексей Милер заяви, че през 2019 г. холдингът няма да доставя газ през Украйна. Но за момента ЕС не възнамерява да се отказва от украинския транзит. Европа внедрява механизъм за следене на газа, който преминава през украинската територия.

ЕК е установила режим на ежедневен мониторинг на всички молби за транспортирането на руски газ до европейските потребители, съобщиха от пресцентъра на "Укртрансгаз". Сега украинската компания е задължена ежедневно да предава данните за заявки от представителите на ЕС, пише "Независимая газета". /БГНЕС