Г-20 едва ли ще постигне съгласие по много въпроси, тъй като групата сега е изправена пред напрежението между Саудитска Арабия и Съединените щати заради съкращенията на производството на петрол от ОПЕК+

Представителите на страните от Г-20 проведоха разговори във Вашингтон в четвъртък, но присъствието на Русия в клуба направи консенсуса малко вероятен въпреки множеството кризи, пред които е изправен светът, съобщи АФП.

Министрите на финансите и централните банкери от Групата на 20-те големи икономики се събраха в столицата на САЩ по време на годишни срещи на МВФ и Световната банка, които се фокусираха върху войната на Русия в Украйна, растящата инфлация и климатичната криза.

Г-20 едва ли ще постигне съгласие по много въпроси, тъй като групата сега е изправена пред напрежението между Саудитска Арабия и Съединените щати заради съкращенията на производството на петрол от ОПЕК+, което Вашингтон се опасява, че ще подхрани допълнително инфлацията.

Въпреки разделенията, западни официални лица казаха, че Г-20 остава полезен форум.

"Дори да има различни мнения - включително такива, които не споделяте, някои дори които не разбирате - това пак е добър форум за разговор, каза германският министър на финансите Кристиан Линднер. По-добре е да има форум за изказване, отколкото никакъв", каза той пред репортери.

Очаква се Г-20 да приключи срещата си без съвместно комюнике, както на предишните си срещи, председателствани от Индонезия тази година. Пресконференцията е насрочена за по-късно в четвъртък.

"Можем да направим комюнике, в което да не се споменава войната в Украйна, но не искаме комюнике, което замита нещата под килима", каза източник, близък до дискусиите, пред АФП.

Докато западните държави наложиха безпрецедентни санкции на Русия, други страни поддържаха икономически връзки с Москва, като Индия и Китай увеличиха покупките си на руски петрол.

Групата на седемте богати демокрации сега се стреми да ограничи цените на износа на руски суров петрол, ход, целящ да лиши страната от основен източник на финансиране за нейните военни усилия.

Г-7 - която включва Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Съединените щати - заяви в сряда, че е постигнала "значителен напредък" в ключови части от своето предложение, отбелязвайки, че е добавила Австралия към своята коалиция.

Получаването на широко глобално одобрение за таван на цените е ключово предизвикателство за предложението.

Водената от Саудитска Арабия група от износители на петрол ОПЕК разгневи Съединените щати, като се споразумя за драстично намаляване на производството с Русия и други съюзници, което може да доведе до още по-висок скок на цените на енергията.

Вашингтон обвини ОПЕК+, че се присъединява към Москва, а в сряда президентът Джо Байдън заплаши с "последствия" за Саудитска Арабия.

В изявление саудитското външно министерство отрече решението да е "политически мотивирано срещу Съединените щати" и изрази "пълното си отхвърляне на тези изявления, които не се основават на факти".

Но говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби отговори, че Риад е знаел, че съкращаването "ще увеличи руските приходи и ще намали ефективността на санкциите. Това е грешната посока".

Източникът, близък до дискусиите на Г-20, каза, че западните нации са обяснили на срещата, че са "разочаровани" и че това противоречи на саудитските интереси, "защото рискът за тях е да предизвикат рецесия".

"Трудно е за разбиране", каза източникът.

На срещата на Г-20 също така е обсъдено състоянието на световната икономика и дълга на вечеря в сряда. В четвъртък те говориха за финансовия сектор, регулиране на криптовалутите, глобален минимален данък върху корпорациите и как да изпълнят обещанията за финансиране на климата, каза източникът.

Напрежението в рамките на Г-20 идва, когато лидерите трябва да се срещнат на среща на върха в Бали, Индонезия, следващия месец, на която Байдън може да се срещне с руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин.

Липсата на консенсус в групата идва и преди срещата на върха на ООН за климата COP27 в Египет през ноември.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева каза в сряда, че светът трябва да инвестира до 6 трилиона долара годишно, ако иска да постигне целта на Парижкото споразумение за достигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.