Автор: Адам Ентоус, nytimes.com

Това е неразказаната история на скритата роля на Америка в украинските военни операции срещу нахлуващата армия на Русия. В продължение на повече от година Адам Ентоус провежда над 300 интервюта с правителствени, военни и разузнавателни служители в Украйна, САЩ, Великобритания, Германия, Полша, Белгия, Латвия, Литва, Естония и Турция.

В една пролетна сутрин, два месеца след като войските на Владимир Путин навлизат в Украйна, конвой от необозначени автомобили стига плавно до ъгъла на киевска улица и взима двама мъже на средна възраст в цивилни дрехи.

Излизайки от града, конвоят - обслужван от британски командоси без униформи, но тежко въоръжени - изминава 400 мили на запад до полската граница. Преминаването става безпроблемно - с дипломатически паспорти. По-нататък те стигат до летище Ржешув-Ясьонка, където чака товарен самолет С-130.

Пътниците са висши украински генерали. Тяхната дестинация е «Clay Kaserne“, щабът на армията на САЩ за Европа и Африка във Висбаден, Германия. Тяхната мисия е да помогнат за изковаването на това, което щеше да стане една от най-строго пазените тайни на войната в Украйна.

Един от мъжете, генерал-лейтенант Михайло Забродски, си спомня, че са го извели по стълбите до пътека с изглед към аудиторията „Тони Бас“ в гарнизона. Преди войната тя е била спортна зала, използвана за събрания на всички командири, изпълнения на армейския оркестър и скаутски състезания по бойни спортове. Сега генерал Забродски гледа надолу към офицерите от коалиционните държави, които зад преграда от импровизирани кабинети организират първите западни доставки за Украйна на артилерийски батареи М777 и 155-милиметрови снаряди.

След това той е въведен в кабинета на генерал-лейтенант Кристофър Т. Донахю, командир на 18-и въздушнодесантен корпус, който предлага партньорство.

Това партньорство в областта на разузнаването, стратегията, планирането и технологиите ще се превърне в тайно оръжие на така нареченото от администрацията на Байдън усилие за спасяване на Украйна и защита на застрашения ред след Втората световна война.

Днес този ред - заедно със защитата на украинската земя - е на ръба, тъй като президентът Тръмп се стреми към сближаване с Путин и обещава да сложи край на войната. За украинците прогнозите не са обнадеждаващи. В съревнованието между великите сили за сигурност и влияние след разпадането на Съветския съюз новата независима Украйна се превърна в централна държава, от чийто наклон на Запад Москва се страхуваше все повече. Сега, в началото на преговорите, американският президент неоснователно обвинява украинците, че са започнали войната, притиска ги да се лишат от голяма част от минералните си богатства и иска от тях да се съгласят на прекратяване на огъня, без обещание за конкретни американски гаранции за сигурност – мир, без сигурност за продължаване на мира.

Тръмп вече е започнал да ликвидира елементи от партньорството, скрепено във Висбаден в онзи ден през пролетта на 2022 г. И все пак проследяването на историята му означава да разберем по-добре как украинците са успели да оцелеят в продължение на три дълги години на война, в лицето на много по-голям, много по-мощен враг. Това означава също така да се види, през тайна ключалка, как войната е стигнала до днешното несигурно място.

Със забележителна прозрачност Пентагонът предложи публичен списък на оръжията, доставени на Украйна за 66,5 млрд. долара, сред които по последни данни са над половин милиард боеприпаси за леко стрелково оръжие и гранати, 10 000 противотанкови оръжия „Javelin“, 3000 зенитни системи „Stinger“, 272 гаубици, 76 танка, 40 ракетни системи за висока мобилност, 20 хеликоптера Ми-17 и три батареи за противовъздушна отбрана „Patriot“.

Но разследване на „Ню Йорк Таймс“ разкрива, че Америка е била въвлечена във войната много по-интимно и широко, отколкото се смяташе досега. В критични моменти партньорството е било гръбнакът на украинските военни операции, в които по американски данни са убити или ранени над 700 000 руски войници. (Според Украйна броят на жертвите е 435 000.)

Рамо до рамо в командния център на мисията във Висбаден американски и украински офицери планират контраатаките на Киев. Огромни усилия за събиране на американска разузнавателна информация са направлявали както цялостната стратегия на битката, така и са предоставяли точна информация за целите на украинските войници на терен.

Един от ръководителите на европейското разузнаване си спомня, че е останал изненадан, когато е научил колко дълбоко са се вплели колегите му от НАТО в украинските операции. „Сега те са част от веригата на убийствата“, каза той.

Водещата идея на партньорството е, че това тясно сътрудничество може да позволи на украинците да извършат най-невероятния подвиг - да нанесат съкрушителен удар на нахлуващите руснаци. И след един успешен удар в първите месеци на войната - благодарение на украинската храброст и ловкост, но и на руската некомпетентност - тази амбиция на аутсайдера се показа все по-достижима.

Ранното доказателство за тази ситуация беше кампания срещу една от най-страховитите руски бойни групи - 58-а армия с комбинирани оръжия. В средата на 2022 г., използвайки американско разузнаване и информация за насочване, украинците обстрелват с ракети щаба на 58-а армия в Херсонска област, убивайки намиращите се там генерали и щабни офицери. Отново и отново групата се установява на друго място; всеки път американците я откриват и украинците я унищожават.

Далеч на юг партньорите се насочват към кримското пристанище Севастопол, където руският Черноморски флот зарежда военни кораби и подводници с ракети, предназначени за удари по украински цели. В разгара на украинската контраофанзива през 2022 г. рояк морски безпилотни летателни апарати с подкрепата на ЦРУ атакува пристанището, като повреди няколко военни кораба и накара руснаците да започнат да ги изтеглят.

Но в крайна сметка партньорството се обтяга, а ходът на войната се променя на фона на съперничество, обиди и различни императиви и планове.

Понякога украинците смятат американците за властни и контролиращи - прототип на покровителствените американци. Понякога американците не могат да разберат защо украинците просто не приемат добрите съвети.

Докато американците се фокусират върху измерими, постижими цели, украинците постоянно се стремят към голямата победа, към ярката, блестяща награда, което американците виждат. Украинците, от своя страна, често виждат, че американците ги задържат. Украинците искат да спечелят войната с пълна сила, а американците, дори и да споделят тази надежда, искат да са сигурни, че украинците няма да я загубят.

С извоюването на по-голяма автономия в рамките на партньорството украинците започват все по-често да пазят намеренията си в тайна. Постоянно се ядосват, че американците не могат или не искат да им предоставят всички оръжия и друго оборудване, което те искат. Американците, от своя страна, се гневят от необоснованите според тях искания на украинците, и от нежеланието им да предприемат политически рисковани стъпки за укрепване на значително по-малобройните си сили.

На тактическо ниво партньорството носи триумф след триумф. И все пак, в може би ключовия момент на войната – средата на 2023 г., когато украинците предприеха контранастъпление, за да запазят инерцията след успехите от първата година – стратегията, разработена във Висбаден, става жертва на вътрешнополитическите борби в Украйна.

Президентът Володимир Зеленски се противопоставя на своя военен началник (и потенциален съперник на изборите), а военният началник – на упорития си подчинен командир. Когато Зеленски застава на страната на подчинения, украинските сили влагат огромни ресурси в безплодната кампания за отвоюване на опустошения Бахмут. Само няколко месеца по-късно цялата контраофанзива завършва с неуспех.

Партньорството функционира в сянката на най-дълбокия геополитически страх - че Путин може да го сметне за нарушение на червената линия на военна ангажираност и да изпълни често отправяните от него ядрени заплахи. Историята на партньорството показва колко близо са били американците и техните съюзници понякога до тази червена линия, как все по-страшните събития са ги принуждавали - според някои твърде бавно - да я придвижват към по-опасни места и как внимателно са разработвали протоколи, за да останат от безопасната ѝ страна.

Неведнъж администрацията на Байдън разрешаваше тайни операции, които преди това беше забранявала. Американски военни съветници бяха изпращани в Киев, а по-късно им беше разрешавано да пътуват по-близо до бойните действия. Военни и офицери от ЦРУ във Висбаден са помогнали да се планира и подкрепи кампания от украински удари в анексирания от Русия Крим. Накрая военните, а след това и ЦРУ, получиха зелена светлина за нанасяне на точкови удари дълбоко в самата Русия.

В някои отношения Украйна беше по-широк реванш в дългата история на американско-руските марионетни войни - Виетнам през 60-те години, Афганистан през 80-те години, Сирия три десетилетия по-късно.

Това беше и грандиозен експеримент в областта на военните действия, който не само трябваше да помогне на украинците, но и да даде на американците поука за всяка бъдеща война.

По време на войните срещу талибаните и „Ал Кайда“ в Афганистан и срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия американските сили провеждаха собствени сухопътни операции и подкрепяха тези на местните си партньори. В Украйна, напротив, на американските военни не беше позволено да разположат нито един свой войник на бойното поле и щеше да се наложи да помагат дистанционно.

Дали прецизното насочване, усъвършенствано в борбата срещу терористични групи, ще бъде ефективно в конфликт с една от най-мощните армии в света? Ще стрелят ли украинските артилеристи без колебание по координати, изпратени от американски офицери на 1300 мили разстояние? Ще заповядат ли украинските командири на пехотинците да влязат в село зад вражеските линии, разчитайки единствено на разузнавателна информация и безплътен американски глас, който ги призовава: „Там няма никой – тръгвайте“?

Отговорите на тези въпроси – а и на цялата траектория на партньорството – ще зависят от това доколко американските и украинските офицери ще си имат взаимно доверие.

„Никога няма да те излъжа. Ако ме излъжеш, с нас е свършено“, спомня си генерал Забродски, че генерал Донахю му е казал на първата им среща. „Чувствам се по абсолютно същия начин“, отвърнал украинецът.

Източник: nytimes.com