Американските и израелските въоръжени сили са разработили конкретни планове за нови удари срещу Иран след междинните избори в САЩ. Това съобщи „Ню Йорк таймс“, позовавайки се на американски представители и други източници, запознати с обсъжданията.

Докато подготовката за кратка, но интензивна военна операция напредва, армиите на двете държави засилват съвместните учения, включително полети над Ирак за отработване на ударни маневри. Тази седмица американският министър на отбраната Пийт Хегсет се срещна с израелския премиер Бенямин Нетаняху в Израел, за да обсъдят евентуалното подновяване на атаките.

Сред потенциалните цели са иранската енергийна инфраструктура, ядрените съоръжения и арсеналът от ракети и дронове. Част от американските представители смятат, че нова мащабна серия от удари би могла да доведе иранската икономика до ръба на колапса и да принуди Техеран на дипломатически отстъпки след близо осем месеца конфликт.

Съществуват обаче сериозни съмнения дали подновяването на интензивните бойни действия ще бъде по-успешно от първия етап на американско-израелските атаки между февруари и април. Тогава военните операции доведоха до поскъпване на енергията и ускоряване на инфлацията в световен мащаб, влошиха сигурността в Близкия изток и сериозно изчерпаха запасите на Пентагона от ракети прехващачи.

Освен това далеч не е сигурно, че президентът Доналд Тръмп ще одобри нови удари. През тази година той многократно е отхвърлял планове за възобновяване на мащабните бойни действия, включително по-рано този месец, когато американските и израелските сили са били почти готови да започнат операция.

Всички официални представители, разговаряли с „Ню Йорк таймс“, са пожелали анонимност, за да обсъдят открито военните приготовления.

Иранските власти вече предупредиха, че при нова атака ответните им действия няма да се ограничават до търговски кораби и енергийни обекти в региона. Сред потенциалните цели ще бъдат центрове за данни и подводни интернет кабели. Техеран настоява, че евентуалната нова фаза на конфликта няма да бъде нито кратка, нито ограничена.

Междувременно САЩ съсредоточават огромен военен арсенал, чието разполагане се очаква да приключи до началото на ноември. Паралелно с подготовката продължават дипломатическите усилия, като американските преговарящи използват заплахата от нова война, за да окажат натиск върху Иран по въпросите за ядрената му програма и контрола върху Ормузкия проток.

Засега иранските представители отказват отстъпки по ядрената програма и настояват темата да бъде отложена за по-късен етап от преговорите. Някои американски военни плановици обаче са убедени, че интензивна тридневна кампания може да причини достатъчно икономически щети, за да промени позицията на Техеран.

Американски представители неведнъж са прогнозирали предстоящ колапс на Иран, но други западни служители отбелязват, че досега иранското правителство е устояло на икономическия натиск.

„На този етап от войната е ясно, че проведената досега конвенционална военна кампания, тежките икономически санкции и американската морска блокада не са успели да върнат режима на масата за преговори по съществен начин“, заяви Дейна Строул, която отговаряше за политиката на Пентагона към Близкия изток по време на администрацията на Джо Байдън.

Според нея нито Тръмп, нито Нетаняху са представили убедителни аргументи как нова война би променила стратегическата ситуация в регион, който става все по-нестабилен и разкъсван от конфликти. Понастоящем Строул работи във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Предстоящите парламентарни избори в Израел на 27 октомври също могат да усложнят военните планове. Ако Нетаняху загуби, той ще остане служебен министър-председател, което според експерти би затруднило започването на нова война.

Някои анализатори обаче допускат, че израелският премиер може да използва перспективата за предстоящ съвместен удар с Вашингтон, за да окаже натиск върху политическите си противници и да ги привлече в правителство на националното единство, което би удължило оставането му на власт.

След нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Нетаняху сформира правителство на единството с участието на представители на опозицията във военния кабинет.

„Той може да използва ситуацията, за да призове за широко извънредно правителство, но ще се сблъска със сериозно недоверие от политическите си съперници“, коментира израелският политически анализатор Мазал Муалем, автор на биография на Нетаняху.

„Ако Иран нападне, това е едно. Но за него ще бъде изключително трудно сам да започне настъпателна операция“, допълни тя.

Според официални представители съществува малка вероятност Тръмп да нареди атака още този месец. Политическите причини за отлагане до след американските избори обаче са многобройни, включително обещанието му от началото на октомври да не предприема удари преди гласуването.

Пълното разполагане на американските военни сили, включващи три самолетоносача, хиляди морски пехотинци, изтребители и подразделения за специални операции, няма да приключи преди началото на ноември.

Американската армия предпочита да провежда подобни атаки под прикритието на нощта, а в началото на следващия месец тъмната част на денонощието над Иран ще бъде по-дълга.

Съществуват и опасения, че новите удари могат да прераснат в още по-мащабен регионален конфликт. В сряда Държавният департамент на САЩ нареди на служителите, чието присъствие не е наложително, и техните семейства да напуснат Саудитска Арабия заради продължаващите нападения на подкрепяните от Иран хути срещу обекти в страната.

Говорител на Белия дом заяви, че администрацията не коментира военни планове, които „може да съществуват, а може и да не съществуват“. Той подчерта, че Тръмп запазва всички възможности за действие, за да гарантира, че Иран няма да придобие ядрено оръжие.

Някои американски представители смятат, че рафинериите и петролната инфраструктура могат да бъдат изключени от списъка с цели, тъй като Тръмп иска да предотврати ново поскъпване на бензина.

САЩ и Израел разработват и отделни планове за операции срещу иранската ядрена програма. Сред възможните цели е дълбоко разположеният под земята ядрен обект, известен като „Планината Кирка“, наричан от иранците „Кух Коланг“.

Миналата седмица Тръмп заяви, че обмисля използването на 22 000-фунтовата бомба GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast (MOAB), известна като „Майката на всички бомби“, срещу съоръжението.

Според американски представители президентът проявява особен интерес към оръжието отчасти заради популярното му прозвище.

Специалисти по въоръжението обаче предупреждават, че MOAB експлодира над земната повърхност и създава мощна ударна вълна на голяма площ, поради което вероятно няма да може да унищожи подземно съоръжение като „Кух Коланг“, изградено в гранитна скала.

Военни представители посочват и друг проблем – бомбата трябва да бъде пусната от бавно летящ транспортен самолет MC-130, който би бил уязвим за иранската противовъздушна отбрана.

САЩ и Израел са били на крачка от започването на нови удари в началото на октомври, но Тръмп отново е решил в последния момент да отложи операцията, разказват представители на отбранителните ведомства на двете държави.

Решението е взето малко преди началото на атаката, след като военните са приключили мащабна подготовка и са привели военновъздушните си сили в най-висока степен на бойна готовност.

Многократното разработване на операции, последвано от отказите на Тръмп да ги одобри, предизвиква постоянна несигурност сред военните плановици.

Един от командирите, пожелал анонимност, описа ситуацията като ежедневно преминаване от една крайност в друга, докато армията се опитва да поддържа готовност за всяка операция, която президентът може да нареди през следващите седмици.

С всеки нов етап от конфликта иранското ръководство става все по-малко склонно към компромиси, убедено, че крайната цел на САЩ и Израел е свалянето на правителството в Техеран.

Новият върховен лидер на Иран, аятолах Моджтаба Хаменей, остава загадка за американските и израелските разузнавателни служби. Според някои представители той не разполага с влиянието на баща си, който беше убит в началото на войната, а ключовите решения се вземат от твърдолинейни представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.

Иранските власти заявяват, че са запознати с американските военни планове и разработват собствени нови цели и тактики за ответни действия.

Политическият анализатор в Техеран Пейман Салехи посочи, че при атака срещу „Кух Коланг“ Иран може да отвърне с удари по големи петролни рафинерии в Саудитска Арабия, включително съоръжения на „Арамко“. Подобна операция би предизвикала незабавно поскъпване на петрола и енергията.

„Войната ни накара да разберем, че най-силният инструмент за натиск върху Тръмп е повишаването на цените на петрола и енергията, защото това ще навреди на американския народ“, заяви Салехи.

Махди Мохамади, старши съветник на иранския преговарящ генерал Мохамад Багер Галибаф, определи в социалните мрежи като „фантазия“ предположението, че САЩ могат да приключат нова серия от удари срещу Иран в рамките на 72 часа.

Той подчерта, че именно Техеран ще реши кога да приключи войната, припомняйки, че през февруари Тръмп е прогнозирал двуседмичен конфликт.

„Нашите атаки ще бъдат по-ожесточени, по-изобретателни и различни. Ние сме решителни и уверени и вече сме подготвили сериозни планове“, заяви Мохамади.