Гърция осъществява мащабна програма за превъоръжаване, която се надяваме да доведе до промяна във военната доктрина. Наближаващата доставка на изтребителите „Рафал“, неотдавнашното закупуване на нови военни кораби, придобиването на израелски отбранителни системи и модернизацията на гръцките специални части промениха баланса на силите в полза на Гърция.

Придобиването на модерно отбранително оборудване е необходима предпоставка за успешното използване на военна сила, но не е единствената. Типичен пример за това е ситуацията в Източното Средиземноморие през лятото на 1974 г. Въпреки гръцкото въздушно и морско превъзходство, съответно с Phantom F-4E и германските подводници, Атина не успя да защити Република Кипър. Без подходяща доктрина и висок морал, гръцкото въоръжение само по себе си не успява да спре турската инвазия.

Следите от Кипър оформиха остаряло и отбранително възприятие за военната стратегия. Намираме се в точка, където гръцките сили действат ежедневно. Има сива зона от турски дейности. Постоянният тормоз на гръцките бойци, непрестанните прелитания над гръцките острови, агресивните операции за събиране на разузнавателна информация и използването на мигрантите като оръжие поставят основата за нефункционално „ново нормално“, което може да ескалира в конвенционална война.

В съществуващите институционални текстове военната доктрина на Гърция се определя като отбранителна и възпираща за предотвратяване на загубата на суверенна територия. Нашата доктрина обаче не отразява точно мащабните промени, наблюдавани на бойните полета днес. Новите технологии работят за инициативните. Използването на безпилотни летателни апарати (БЛА), паралелно с използването на изкуствен интелект и роботи, ни движи към революция във военното дело. Ние сме в зората на нова ера, където провеждането на военни операции зависи от бързата скорост, точността на насочване и най-вече елемента на изненада.

Във всеки случай има по-малко яснота кой е агресорът и кой защитникът. За съжаление истината в крайна сметка се превърна в субективна реалност, оформена от цинизма на геополитиката и от инструментите, използвани за насочване на общественото мнение. Все повече са примерите за това. През септември 2020 г. Азербайджан започна военни действия срещу арменския анклав Нагорни Карабах. С подкрепата на Москва и Анкара, наред с машинациите на азербайджанските пропагандни организации, Баку не се оказа отговорен за действията си срещу невъоръженото население на анклава.

Новото оборудване ще осигури на гръцките въоръжени сили безпрецедентни оперативни възможности. След няколко години ситуацията в Егейско море и Източното Средиземноморие ще бъде напълно различна. Изтребители на гръцките военновъздушни сили, оборудвани с модерни радари и оръжейни системи, ще управляват небето. Фрегатите на Гръцкия флот, с изключителните си противовъздушни способности, ще могат да създават зони, забранени за полети за вражески изтребители с техните оръжейни за достъп/отказ на зона (A2/AD). Освен това гръцките специални части и някои части от гръцката армия ще могат бързо да се разположат на всяка гръцка територия.

Нашата военна доктрина не може да остане статична и неизменна. Приемането на възпиране чрез отмъщение е правилният избор за Гърция. Необходима е нова военна философия, която няма да бъде ограничена от остарели представи за нападение и отбрана. В идеалния случай новата доктрина ще предложи настъпателна защита и овладяване на инициативата на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, за да деморализира напълно противника.

Тренировъчните сценарии, които се фокусират върху освобождаването на завладяна територия, изпращат грешно послание до много опитен противник, който знае как да печели войни. Ясно е, че кризата с остров Имия все още ни преследва. Въоръжените сили трябва да могат да действат по начин, който би оскъпил всяко настъпление. На практика военните трябва да поставят по-голямо внимание върху ударите на далечни разстояния, дори само на ниво обучение.

В момента Турция преминава през безпрецедентна финансова криза, която може да ескалира в пълна политическа нестабилност. Би било чудесно, ако нашият източен съсед може да проправи път към демокрация и просперитет, да стане мирен и искрен партньор, който търси сътрудничество. Дотогава най-лошият сценарий все още е нещо, за което трябва да се подготвим. Програмата за превъоръжаване трябва да бъде придружена от промяна във военната доктрина. Никой никога не може да се осмели да заплашва страната ни отново./БГНЕС