Демократите стават все по-отчаяни от изявите на 81-годишния държавен глава

Вярно е, че това не е лесна задача. Как да убедиш американците да гласуват за човек, който вече е най-възрастният президент в историята на Съединените щати? 81-годишен, който е роден една година след японската атака срещу Пърл Харбър и влиза в американския Сенат, когато САЩ все още са във война във Виетнам? Президент, който разказва как се е срещнал с френския президент Франсоа Митеран на срещата на върха на Г-7 през 2021 г. и му е казал, че САЩ се връщат на световната сцена. И който скоро след това отново разказа подобен анекдот - този път с Хелмут Кол, друг обитател от царството на мъртвите.

Кандидатурата на Джо Байдън беше рисковано начинание още през 2020 г. В дългия си политически живот той беше водил две губещи кампании и от десетилетия беше известен с това, че се е препъвал нееднократно. Но в крайна сметка Байдън спечели, защото на американците им беше писнало от хаоса в годините на Тръмп и кандидатът се описа като мост към новото поколение.

Три години по-късно обаче американците гледат Байдън и виждат човек, на когото вече не вярват, че ще издържи още един мандат. Почти девет от десет американски граждани смятат, че Байдън е твърде стар. Защитниците му казват, че президентът не трябва да бъде оценяван по неговата съсухрена външност, а по резултатите от неговата политика. Всъщност те са повече от прилични. Икономиката на САЩ расте с темпове, които карат Европа, и по-специално Германия, да се изчервява. Само през миналата година в Съединените щати бяха създадени 2,7 милиона нови работни места, като същевременно инфлацията спадна.

Но американците не свързват успеха със своя президент. Ако следите Байдън, бързо ще разберете защо: походката му е вяла, гласът му е крехък, често дълго търси подходящата дума и после не може да я намери. Когато искаше да докаже психическата си устойчивост на пресконференция преди няколко дни, той направи египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси държавен глава на Мексико.

В своето притеснение хората на Байдън и демократите преминаха към нова линия на защита. Те признават, че познатият публично Джо показва слабости, но че в Белия дом има друг, таен Байдън, който има готовност за всеки детайл, който командва на всяка среща и подтиква служителите си към върхови постижения.

Американците чуха тази версия на историята през последните дни от сенатори и конгресмени от Демократическата партия, от неговите министри и от вицепрезидента: "Бях на почти всяка среща с президента", каза Камала Харис, като жестикулира драматично в подкрепа на думите си. "И президентът ръководеше и контролираше".

Комикът Джон Стюарт монтира свидетелствата в много забавен клип и го коментира с изречението. "Някой снима ли това?" Това беше покъртителен, но много подходящ коментар. В края на краищата, кой да повярва, че има работещ Байдън, който знае всяка докладна записка от заседанията в Овалния кабинет - и публичен Байдън, който казва, че настоящият френски президент се казва Митеран?

Съществува и журналистическата версия на доктрината за двамата Байдън. Едната е възприемането на президента, написа преди няколко дни колумнистът на "Ню Йорк Таймс" Пол Кругман. Другата е реалността. "Всеки, който е прекарал известно време с Байдън напоследък - а аз го направих - може да ви каже, че той е напълно владее своите сили: ясен и отличен дори в детайлите." С други думи: Скъпи читателю, не вярвай на очите си. Послушайте мен, експерта.

Не ме разбирайте погрешно. Не смятам, че Байдън е лош президент. Той е събрал способен екип около себе си и е взел правилни решения по много въпроси. Просто изглежда, че екипът на Байдън сега води президента - а не обратното. Когато бях с американската делегация на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи миналата година, се убедих в добре смазаната правителствена машина.

Ние, журналистите, бяхме информирани от Белия дом по няколко пъти на ден, а хората на Байдън не само имаха точен план за сложната среща на върха, но и показаха впечатляващо познаване на детайлите. Но това, което се запечата в съзнанието на обществеността, беше пресконференцията, на която Байдън произнесе объркана реч за един от любимите филми на брат си, завършвайки с думите: "Не знам за вас. А аз сега ще си легна."

В политиката винаги е опасно, когато хората са убеждавани, че вече не трябва да се доверяват на разума си. Олаф Шолц също е в толкова лошо положение, защото миналата година той говореше как Германия очаква второ икономическо чудо, докато страната вече се плъзгаше в криза, която всички виждаха. Хората могат да бъдат изненадващо готови да простят. Но никой не обича канцлерът да му казва, че две плюс две е равно на пет.

Самият Байдън неведнъж е казвал, че въпросът за възрастта му е напълно основателен. "Най-добрият начин да ме прецените е да ме наблюдавате." Точно това правят американците в момента. И ако трябва да се вярва на проучванията, те стигат до много ясен извод.

Разбира се, смяната на кандидата девет месеца преди изборите не би била лишена от риск. Много демократи се надяват, че американците ще сметнат, че алтернативата на Байдън е толкова страшна, че в крайна сметка ще гласуват за действащия президент въпреки опасенията си. Но ако наистина се смята, че Доналд Тръмп е екзистенциална заплаха за демокрацията и западната съюзна система, това е изключително опасен залог.