Една отдавна лансирана идея - за изграждането на подводен железопътен тунел между Испания и Мароко, отново излиза на преден план. Този път като част от наложилия се по-широк геополитически разговор за уязвимостта на глобалните търговски маршрути. Проектът, в чиято основа стои връзка под Гибралтарския проток, се оценява на €15-20 милиарда и има амбицията да създаде нов стратегически коридор между Европа и Африка.

В публичното пространство все по-често той се представя като потенциална алтернатива на Ормузкия проток - една от най-важните и уязвими точки за глобалните енергийни доставки. Зад тази амбиция обаче стои значително по-сложна реалност.

Между визията и реалността

Да започнем с най-очевидното - проектът никак не е нов. Още през 1979 г. Мадрид и Рабат подписват споразумение за проучване на постоянна връзка между двата континента. Десетилетия по-късно обаче той остава на етап анализи и инженерни оценки, без окончателно инвестиционно решение, осигурено финансиране или ясен старт на строителството.

Последни проучвания, включително на германската компания Херенкнехт, сочат, че тунелът е технически възможен с наличните технологии. Испанската Инеко подготвя нов детайлен план, като евентуално одобрение може да дойде около 2027 г.

Дори и при оптимистичен сценарий обаче, реално строителство преди средата на следващото десетилетие изглежда малко вероятно.

"Алтернатива на Ормуз" - наистина ли?

Твърдението, че тунелът може да играе ролята на алтернатива на Ормузкия проток, звучи силно, амбициозно, но и изключително спорно. Както знаем, Ормузкият проток е критичен енергиен коридор, през който преминава значителна част от световния петролен износ и всяко смущение там може да изстреля цените до екстремни нива.

Гибралтарският проект, от своя страна, е по-тясно насочен - към жп транспорт на стоки и пътници. Той може значително да подобри логистиката между Европа и Северна Африка, но не може да компенсира глобален енергиен шок. С други думи - става дума по-скоро за регионална алтернатива и диверсификация, отколкото за реален заместител на ключов енергиен маршрут, категорични са експерти.

Икономически потенциал

В действителност, ако бъде реализиран, тунелът може да съкрати времето за транспорт между двата континента до около 30 минути и да позиционира Северна Африка като по-силен логистичен център. Това би дало тласък на търговията, особено в контекста на инициативи като Африканската континентална зона за свободна търговия.

Въпреки това ефектът остава ограничен в сравнение с мащаба на глобалните морски потоци, коментират анализатори. Морският транспорт ще продължи да доминира, а капацитетът на железопътна връзка не може да замени основни търговски артерии.

И преди да си помечтаем, е добре да подчертаем ясно, че проектът се сблъсква с едни от най-трудните условия в света. Дълбочините в района достигат до 900 м, геологията е сложна и нестабилна, а зоната е сеизмично активна заради разлома Азорски острови-Гибралтар. 

Първоначалните планове са за мост и са изоставени още през 90-те години именно заради тези ограничения. Настоящата концепция предвижда дълбок тунел с дължина около 42 км, от които 27 км под морето. Цената от €15-20 милиарда също остава условна, защото историята на подобни мегапроекти показва, че крайните разходи често значително надхвърлят първоначалните оценки.

И все пак, най-сериозният риск пред проекта обаче не е инженерният, а политическият. Реализацията изисква дългосрочна координация между Испания, Мароко и европейските институции, както и стабилна финансова рамка за десетилетия напред. Подобни проекти често се оказват заложници на променящи се приоритети, икономически цикли и геополитически напрежения.