Ниските лихви, наложени от Федералния резерв, заедно с други стъпки, които имат за цел да подкрепят икономиката, повишават стойността на акциите и други активи и са основен двигател на неравенството. Тази идея се подкрепя от почти всички във финансовия свят: може да бъде чута в документални предавания, статии и в ефира на финансовите телевизии. Но може и да не е вярна, пише The New York Times.

Нови данни подсказват, че високото неравенство е причината, а не резултатът, от ниските лихви и високите цени на активите през последните години. Проучването бе представено в петък по време на икономическия симпозиум в Джаксън Хол.

Лихвите в развитите икономики са ниски от повече от десетилетие. Това може да се смята по-малко за резултат от действията на централните банки и повече като последствие от мощните световни сили, които ги натискат надолу - създавайки кореспондиращ ръст на активите.

Накратко, ръстът на спестяванията носи спад на r* - или краткосрочният лихвен процент, който нито стимулира, нито забавя икономиката. В тази история централните банкери са като шофьори по магистралата, които трябва да променят скоростта си спрямо пътрните условия. Фед държеше лихвите ниски през последното десетилетие, тъй като именно това ниво държеше икономиката стабилна. Ако ги беше повишила, щеше да последва рецесия.

Кристин Форбс, икономист в M.I.T., каза в презентация по време на симпозиума, че централните банки вече знаят, че тази лихва, носеща баланс, е намаляла - и че в бъдеще ще имат ограничени възможности за затягане на паричната политика.

Това повдига въпросът относно излишъка в спестяванията.

Докладът, део на Атиф Миян от Princeton, Лудвиг Щрауб от Harvard и Амир Суди от University of Chicago, дава две възможни обяснения: демографски ефект от натрупването на спестявание на поколението на бейби бумърите; и ефекта от по-високото неравенство, в рамките на което богатите пестят по-голяма част от дохода си от средната класа и бедните.

Ролята на неравенството е далеч по-голяма от тази на демографската ситуация.

Американците с високи доходи не са започнали да пестят повече, но печелят по-голяма част от икономическия пай, според изчисленията. Делът от общия доход, който отива при десетте процента с най-високи доходи, расте до над 45% през последните години, при 30% през 70-те.

Така те получават повече и пестят повече, което допринася за трилиони долари допълнителни спестявания през годините - 30 до 40% от спестяванията на домакинствата от 1995 до 2019 г.

Каквото и да причинява растящата пропаст при доходите - вероятно комбинация от технологичните промени, спада на мощта на синдикалните съюзи, глобализацията, промените в данъчната политика и други - то повишава стойността на активите, притежавани от тези заможни хора.

"Богатите стават по-богати, което създава излишък в спестяванията", казва проф. Миян. "Излишъкът кара лихвите да падат, което пък носи още повече богатство на заможните. Неравенството ражда неравенство. Омагьосан кръг, от който няма изход".

Разбира се, има и скептици. Икономисти посочиха няколко проблема в доклада - например спада на балансиращата лихва и в държави, в които тенденциите в неравенството на доходите се различават. Джейсън Фурман, икономист от Harvard, посочва още, че разширяването на неравенството е имало най-бърз темп преди 2000 г., а лихвата е спадала най-вече след това.

В крайна сметка ниските лихви, високите цени на активите и високото неравенство поставят Фед и другите централни банки в трудна ситуация. Ситуация, в която дори умерено повишаване на лихвите ще направи дълговата тежест непоносима за някои./money.bg