Унгарците все по-често си спомнят за националната гордост в условията на икономически спад.

В Унгария все по-често се чува за крайнодесните и националистически сили на фона на новите икономически проблеми и разногласия на Будапеща с Европейския съюз. Потвърждение за това е церемонията, провела се на 17 март в столицата на страната. Тогава на площада на Героите официално забранената крайнодясна групировка "Унгарска гвардия" демонстративно прие в своите редици 100 нови членове.

Полицията наблюдаваше церемонията, но не пречеше на нейното провеждане – молбата за забраната беше отклонена по съдебен път. Този път мина без характерните черни мундири, забранени преди време, но червено-белите знамена и полувоенните дрехи на гвардейците напомняха средата на 40-те години на ХХ век, когато в Унгария управляваха фашистите.

В името на истината трябва да отбележим, че успоредно с гвардейците на площада на Героите се бяха събрали и жители на Будапеща, страхуващи се от възраждането на фашистката идеология. Те бяха възмутени, че групировката продължава да действа открито, въпреки решението на Върховния съд на Унгария за нейната забрана, произнесено през 2009 г.

"Унгарската гвардия" беше създадена през 2007 като военизирано крило на крайнодясната партия "Движение за по-добра Унгария", по-известна като "Йобик". Целта на организацията е "да защитава Унгария от чужденците и сексмалцинствата физически, морално и духовно".

Унгарците се отнасят нееднозначно към "Унгарската гвардия". Някой с насмешка, без да отдават голямо значение на действията на крайнодесните. Някои с отвращение. Някои смятат, че "гвардията" налива масло в огъня на националните конфликти.

Истинските поклонници на "гвардията" могат да бъдат срещнати в малките селца, където живеят много роми, които често си изкарват прехраната като крадат и отказват да работят. "Представете си малко селце, където хората живеят в постоянен страх за своите домове, за своето имущество, боят се да пуснат децата на улицата. Естествено, те са готови да се молят на националистите", заявяват мои близки унгарци.

Ромският въпрос наистина е много остър в Унгария. Ромите са най-голямото етническо малцинство /около 750 хиляди души/, при това в голямата си част нямат работа и живеят от помощи. За съжаление, това са най-често помощите за деца. Затова техните семейства имат по 10-11 деца, докато обикновеното унгарско семейство има едно-две. Като резултат постоянно звучат думите, какво ще се случи със страната след 20 години.

Към това се добавя и недоволството на битово ниво. Унгарците обичат да се оплакват, че данъците отиват за издръжка на крадящите, необразовани роми. Цената на недвижимите имоти варира според критерия "живеят ли в района роми или не". Много родители не искат техните деца да ходят в една детска градила или училище в роми и др.

"Даже вече образованите хора са готови да се разправят с тях. А какво да говорим за не чак толкова образованите? Правителството незабавно трябва да вземе мерки", заявяват някои. Властите не бездействат. В страната се осъществява програма за професионална подготовка и назначаване на работа на ромите. В перспектива става дума за 100 хиляди работни места. Но това не е достатъчно. Чиновниците се оплакват, че успяват да усвоят по-малко от половината средства, отпускани от Брюксел за подобряването на положението на унгарските роми.

Любопитна подробност е, че членовете на "гвардията" в голямата си част не вършат безчинства. Според наблюденията на правозащитниците, инцидентите са сравнително редки и подробно се разследват. Но се намират и такива, които бият ромите и палят техните домове. Впрочем, те не действат от името на "гвардията". Философията на тази група: ние заявяваме своята позиция, но сме над това да вършим погроми.

Те просто се събират, облечени в национални костюми с емблемата на стара Унгария, маршируват, четат някакви националистически текстове, пеят песни, "плашейки" местните роми. Така те изразяват своята гражданска позиция, искат да върнат предишната империя.

Този комплекс по изгубената империя присъства в манталитета на почти всеки унгарец. Мнозина не могат да се смирят, че в резултат на двете световни войни Унгария загуби огромни територии и че една трета от унгарците днес живеят извън пределите на страната. Унгарците много се страхуват да не загубят националната си идентичност, да се разтопят сред останалите народи. Просто някой преживява това дълбоко вътре в себе си, а "гвардията" прави от това шоу.

На фона на кризата тъгата по стара Унгария, велика и могъща, се изостря. От това се възползва днешното правителство, сблъскало се не на шега с натиска на европейските институции. Популистките националистически лозунги и агресивното отношение спрямо Европейския съюз и чуждите финансови структури си оказа търсено. Още повече, че много унгарци са искрено разочаровани от икономическите резултати от членството на страната в ЕС.

Добър пример за подобна политика е изказването на министър-председателя Виктор Орбан на 15 март на митинг по случай националния празник. Тогава той заяви пред 100 хиляди свои привърженици, че Унгария никога няма да бъде на колене, а след това разкритикува ЕС, МВФ, пазарните спекуланти и даже чуждата преса.

Междувременно нивото на безработицата в страната надхвърля 11%, международният кредитен рейтинг е безнадеждно сринат, дълговете достигнаха 80% от БВП, а националната валута е нестабилна.

Унгария остро се нуждае от финансова помощ, но преговорите за нея с ЕС и МВФ са замразени дотогава, докато Орбан не преразгледа редица ключови закони, които предизвикват критика както в страната, така и в чужбина. Главните претенции засягат статута на Централната банка, защитата на данните и пенсионната възраст на съдиите. На 7 март Брюксел предостави на Будапеща един месец за привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското. Този ултиматум може сериозно да усложни положението на Орбан, който бива обвиняван ни по-малко, ни повече в опит да установи еднопартийна диктатура под лозунга за избавяне от остатъците от комунистическото минало.

Някои наблюдатели смятат, че унгарският премиер се е вкарал в капан: без компромис с ЕС и МВФ той няма да може да излезе от тресавището на кризата, но тогава той рискува да загуби авторитет сред своите привърженици. И едното, и другото ще му се върне на следващите избори. В тази ситуация много примамливо изглежда да се заиграе с националните чувства, за да отвлече вниманието от икономическите проблеми и да прехвърли част от отговорността на другите. /БГНЕС