Превземането на Гуляйполе разкри недостига на жива сила във ВСУ

Руският пробив в Гуляйполе разкри уязвимостта на Украйна: невъзможно е да се задържи фронтът с огромния недостиг на жива сила, пише New York Times. Украинските сили са концентрирани в Донбас, докато други райони се превръщат в проломи, през които Русия форсира с бързи атаки.

Бързото настъпление на руските войски в Гуляйполе разкри основния проблем на Киев: как да се защити хилядакилометров фронт с остър недостиг на войски?

Константин Мейе, Олга Коновалова и фотографът Тайлър Хикс от New York Times се присъединиха към Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и преминаха с войските през градове и села на Запорожката област.

С отслабването на позициите им украинските части се окопаха в малкото градче Гуляйполе, подготвяйки се за предстоящото нападение. То започна под прикритието на мъгла - руските войски се промъкнаха по реката, която разделя града. Те щурмуваха командния пункт на украинските въоръжени сили. Последва престрелка. Заварени неподготвени, защитниците се оттеглиха, изоставяйки лаптопи и карти на бойното поле, които показваха най-близките позиции на операторите на дронове. Тези групи скоро се оказаха под силен вражески огън.

"Това беше катастрофа", признава капитан Дмитрий Филатов, командир на Първи отделен щурмов полк на украинските въоръжени сили, който беше спешно изпратен за подсилване на силите близо до Гуляйполе.

Падането на командния пункт в края на декември, както е описано от капитан Филатов, който следеше ситуацията по радиото, подчертава основния проблем на ВСУ след четири години изтощителен конфликт. Под руския натиск фронтът се е разтегнал на хиляда километра, а украинските въоръжени сили изпитват отчаян недостиг на човешка сила, за да подсилят равномерно всички сектори на отбраната. Отварят се пролуки, което улеснява пробива на московските сили.

През почти цялата изминала година основните сили на ВСУ бяха съсредоточени върху задържането на градове в Донбас. Русия няма намерение да приеме споразумение за прекратяване на огъня, без да превземе тези градове, или чрез военна сила, или на масата за преговори. Предвид стратегическото и политическо значение на Донбас, Украйна беше принудена да отстъпи огромни територии на запад – включително Гуляйполе в Запорожка област – оставяйки ги слабо защитени и уязвими.

Според Паси Паройнен от финландската група Black Bird, която наблюдава фронтовата линия в Украйна, руските войски са постигнали най-големите си успехи в Запорожка и съседната Днепропетровска област през ноември и декември, превземайки близо 440 квадратни километра територия. Това е приблизително с 20% повече, отколкото са превзели в ДНР през същия период. Според бойните карти руската армия в момента контролира поне половината от Гуляйполе (руското министерство на отбраната съобщи за пълното превземане на Гуляйполе на 28 декември 2025 г.). "Украинците просто нямат ресурси да се защитават навсякъде", обяснява Паройнен.

Няма непосредствена заплаха от колапс в Запорожие или пробив на руски войски в украинския тил. Настъплението на Москва в региона се ускорява, но темпото му остава много скромно. През 2025 г. Русия превзе по-малко от 1% от територията на Украйна.

Украинските войници обаче се оплакват, че боевете са станали като борба с пожари – веднага щом успеят да потушат пламък в един сектор, в друг избухва нов, принуждавайки ги да се втурнат назад, защото той се е разпалил отново. Според тях целта не е да се вкопчват във всеки сантиметър земя, а да се задържат достатъчно, за да лишат Русия от инициативата на бойното поле и да отслабят позицията ѝ в мирните преговори.

"Втурваме се там, където се разпалват новите пламъци", обяснява капитан Филатов, красив мъж с мустаци. Той ръководи войските от подземен команден пункт близо до Гуляйполе, където на екраните се излъчват кадри от бойното поле, заснети с дрон.

Няма с какво да се стреля

Гуляйполе се намира близо до фронтовата линия, но в продължение на няколко години успешно избягва руските атаки. Подобна беше ситуацията и в останалата част на Запорожкия фронт: напрегната по време на периоди на ескалация, но като цяло стабилна, тъй като основните боеве се водеха в ДНР. Гуляйполе се охраняваше от слабо обучени части за териториална отбрана, съставени предимно от доброволци.

Жителите, останали в Гуляйполе, разказват, че са живели в сянката на фронта. Когато всички магазини затвориха, 70-годишната Светлана Листопад купи хранителни стоки от съседно село и ги съхраняваше в мазето заедно с дърва за огрев. "Мазето беше пълно", разказва тя, "абсолютно претъпкано".

Тя свикнала с обстрели от време на време. "Лежах в леглото и дори не се криех", разказва тя.

След това, от миналата есен, Листопад започнала да чува нов шум, обикновено предвещаващ руска атака: бръмченето и виенето на малки дронове-камикадзе. "Излизаш навън, правиш само крачка от верандата и ето го", спомня си тя. "Бръмчи, лети до къщата на съседа – бам! – и я разрушава".

Скоро Листопад осъзнал, че шансовете Гуляйполе да издържи са малки.

Според нея, 102-ра бригада за териториална отбрана, която е прикривала града, на практика е нямала с какво да се бие. "Имаха само едно артилерийско оръдие. На всеки няколко дни го докарваха на нашата улица, изстрелваха може би десетина изстрела и това беше всичко", разказва тя. "Нямаше огнева мощ. Нямаше с какво да стреля".

Няколко седмици преди да бъде евакуирана от Гуляйполе, в средата на ноември, тя видяла войници да се промъкват през дворове, за да стигнат до фронтовата линия, защото не е имало останали бронетранспортьори, които да ги транспортират. В началото, спомня си тя, войниците са били сменяни на всеки три дни, после веднъж седмично. После веднъж на две седмици. После веднъж месечно.

"Какво означава това?", чуди се тя. "Че няма повече мъже. Няма кой да ги замести".

Офицер от 102-ра бригада, който пожела да остане анонимен поради чувствителността на ситуацията, отрече, че неговото подразделение изпитва критичен недостиг на оръжия и личен състав. Говорител на бригадата отказа коментар, тъй като подразделението е разследвано за предаването на командния си пункт.

Веднага щом Листопад напуска града, украинските въоръжени сили обявяват изтеглянето на войските от пет села северно от града. Това рядко признание подчертава влошаващата се ситуация. Едва тогава командването изпраща подкрепления, казва военният анализатор Паройнен.

Капитан Филатов пристигна в Гуляйполе от ДНР около началото на декември. Той открил, че позиции в северните покрайнини на града, за които се твърди, че са контролирани от Киев, всъщност са паднали под руски контрол. Подразделенията скрили загубите си от страх от наказание, казва той, посочвайки загубените позиции на карта, разстлана на масата в командния му пункт.

Неговият полк и други подразделения били принудени да контраатакуват. За да направят това, те трябвало да напреднат през бойно поле, гъмжащо от дронове, които атакували всичко, което се движи, и след това да влязат в близък бой. Сериозността на тази задача се отразява в отличителните знаци на гърдите на капитан Филатов: ангел на смъртта, свирещ на флейта, и череп с кръстосани кости.

Полкът на капитан Филатов е подкрепян в контраатаките си от 225-та отделна щурмова бригада на украинските въоръжени сили, също прехвърлена от ДНР. Наскоро, една вечер, в база, скрита в горичка северно от Гуляйполе, осем войници в пълно бойно снаряжение тренираха близък бой в пълно бойно снаряжение под трептенето на слаба крушка - обръщаха се във въздуха, падаха по гръб, преобръщаха се по корем и след това отново скачаха.

Изведнъж механичното виене на дрон разкъса тишината на нощта. Командирът заповяда да се изключат светлините и войниците замръзнаха по средата на изречението, потопени в зловеща тишина. Минута по-късно те възобновиха тренировките си - обръщаха се, падаха, преобръщаха се и отново се изправяха.

"Непрекъснатото обучение означава постоянно усъвършенстване на бойните умения", обясни командирът на ротата. Подобно на другите, с които разговаряхме, от съображения за сигурност и в съответствие с военния протокол, той даде името си само с позивната си "Вале".

Има постоянен недостиг на хора

След като територията бъде отвоювана, задържането ѝ ще се падне на 260-та бригада за териториална отбрана на украинските въоръжени сили.

Това е трудна задача. Русия често успява да вкара малки групи войници в тила на украинските сили, разказа командирът на ротата с позивна "Хорол".
"Има постоянен недостиг на хора", казва той, добавяйки, че няма достатъчно личен състав нито за отблъскване на атака, нито за предприемане на контраатака.

Владислав Башчеванжи, началник на щаба на 260-ти батальон за безпилотни системи, описва недостига на личен състав директно.
"Батальонът би трябвало да има около 500 войници. В действителност ще имаме късмет, ако получим 100", разказва той. "И дори от тези 100, може би само 50 са наистина боеспособни – тоест, не са ранени или изтощени".

Укриването от военна служба и дезертьорството – два бича, с които Украйна се бори от 2024 г. – само изострят недостига на личен състав. Новият министър на отбраната на Украйна, Михайло Фьодоров, наскоро обяви, че два милиона украинци са издирвани като укриващи се от военна служба, докато други 200 000 войници доброволно са напуснали частите си и са дезертирали.

Украинските войници признават, че вероятно няма да имат ресурсите да си върнат Гуляйполе. Руският президент Владимир Путин наскоро нареди на войските да продължат офанзивата си и да превземат регионалната столица "в близко бъдеще".

Украйна възлага надеждите си на нови отбранителни линии, издигнати в Запорожка област, да спрат настъплението на противника, като се позовава на поуките от офанзивата на Москва през 2024 г. близо до Донецк, когато руските войски се възползваха от отсъствието им.

Новите линии се простират на много километри през заснежените полета на Запорожие. Първо има ивица бодлива тел. След това идва дълбок противотанков ров, запълнен с още повече бодлива тел, последван от насип от изкопана пръст, висок колкото човек. Тази последователност се повтаря три пъти на разстояние от десетки метри, примамвайки атакуващия враг в лабиринт от препятствия.

Наскоро, една сутрин, на командния пункт на капитан Филатов, стана ясно колко рисковано би било да се щурмуват тези линии.

На екрани с директен обзор на бойното поле е засечено движение: руски войник пълзи към противотанков ров. Командирите предават местоположението му на екипи с дронове. Няколко минути по-късно два дрона се спускат и го унищожават.

Превод и редакция: Епицентър.БГ