Необичайните явления в земеделския сектор у нас не спират. Към момента има структурно разминаване на българския аграрен пазар, който вече оперира изцяло в евро, показват публикуваните тази седмица данни на Евростат. От тях става ясно, че докато средната цена на земеделската земя в Европейския съюз поддържа устойчив темп на растеж, достигайки 15 224 евро за хектар, България остава в групата на държавите с относително ниска стойност на основния актив - средно 8 679 евро на хектар.

На този фон обаче цените на наемите у нас са по-високи от средните за Европейския съюз. Данните показват, че наемните нива в България не само следват европейските средни стойности, но в определени региони значително ги превишават. Това определено е парадокс, пише профилираният сайт Земеделеца.бг.

"Тази икономическа диспропорция е ясен сигнал, че пазарът у нас се диктува не от пазарната оценка на земята като актив, а от интензивната вътрешна конкуренция за площи и специфичните механизми на разпределение на оперативната печалба."

През 2024 година, за когато всъщност се отнасят и новопубликуваните от Евростат данни, средната цена на обработваемата земя в ЕС е отбелязала ръст от 6,1% спрямо предходната година. На върха на класацията се подреждат Малта с нива от 201 263 евро на хектар и Нидерландия с близо 96 608 евро

Същевременно българската средна цена от 8 679 евро изглежда като икономическо предимство за инвеститорите, но детайлният преглед показва висока степен на регионална фрагментация.

Цената на земята в България по региони

През 2024 година цената в Североизточна България вече достига нива от 12 838 евро за хектар (ръст от близо 6% спрямо 2023 г.), докато в Южния централен район тя е почти четири пъти по-ниска - около 3 438 евро.

Това разслоение потвърждава, че капиталът е концентриран в районите с възможности за икономия от мащаба, докато в други части на страната земята остава подценена поради липса на инфраструктура и консолидация.

Основният парадокс в данните на Евростат се вижда при наемните нива, където България изпреварва средните показатели на ЕС. Средната наемна цена на един хектар в ЕС за 2024 г. е 295 евро, докато в България достига 303 евро. Тоест, цената е по-висока от тази в редица държави с по-висока добавена стойност на продукцията.

В Североизточния район на страната наемите достигат средно 398 евро на хектар, което е близо два пъти над нивата в много западноевропейски региони и се доближава до нивата в Дания (580 евро). Този феномен е обусловен основно от вътрешнобраншови фактори.

Високите нива на рентата често са резултат от стратегията на производителите да плащат прекомерни суми на себе си или на свързани лица с цел оптимизиране на паричните потоци между оперативното дружество и собствеността. Същевременно, високата рента се превръща в инструмент за запазване на териториално присъствие в условия на ограничено предлагане на свободни масиви, което трайно фиксира наемните нива над икономическата логика на производството.

Данните на Евростат за 2024 г., публикувани в началото на 2026 г., предоставят обективна основа за оценка на състоянието на сектора. Систуацията, при която наемът е по-скъп от средноевропейския, докато земята е по-евтина, е класически пример за капитализация на субсидиите в рентата. Това означава, че значителна част от подпомагането не се инвестира в технологично обновление, а се трансформира в поземлен приход.