След 15 ноември гръцкото правителството на премиера Кириакос Мицотакис разположи полицейски сили в 152 района, населени с роми в цялата страна.

 Тези „екипи за превенция и медиация“, както ги нарича правителството, са съставени от 473 полицейски служители и 50 медиатори, натоварени със задачата да служат като мост между правоохранителните органи и ромската общност. Те са започнали да патрулират в провинциите, Солун и Атика и отговарят за денонощното наблюдение на лагерите, извършването на превантивни проверки и информирането на ромските граждани за административните процедури или насочването им към социални услуги.

„Посланието е ясно: няма как да се избегне законът никъде“, заяви министърът на гражданската защита Михалис Хрисохоидис в края на септември по време на телевизионно интервю. Тогава той разкри и подробностите за това ново полицейско звено. Министърът твърди, че това присъствие има за цел да „гарантира сигурност и социален мир“, без да стигматизира „уязвимите групи“, припомня "Куриер де Балкан". Но за много роми и неправителствени организации това разполагане на полицейски служители увеличава недоверието, който съществува отдавна.

Според Павлос Рапацакос от Гръцката ромска младежка мрежа „посланието, което това действие предава на обществеността, е, че ромите са опасни и че затова полицията ще бъде базирана в лагерите. Това само ще увеличи тези стереотипи и ще изолира допълнително жителите на тези райони“.

Според последния доклад на Генералния секретариат за социална солидарност и борба с бедността, публикуван в края на септември, ромската общност в Гърция наброява над 116 000 души, като по-голямата част от тях живеят в предградията на големите градове Атина и Солун. Проучването установи, че 33% са неграмотни и само 4% са завършили средно образование, докато мнозинството живеят в крайна бедност, често без достъп до чиста вода.

В Агия София, близо до Солун, която преди 25 години трябваше да се превърне в модел за интеграция, все още липсва достъп до вода и канализация, а мястото се обмисля за евакуация, тъй като според властите принадлежи на американска база. Без приобщаващи публични политики, полицейското присъствие може да увеличи изолацията, вместо да изгради доверие. Както посочва Павлос Рапацакос, „Интеграцията не може да се постигне чрез страх“.

В лагера „Агия София“, дом на над 500 деца, генералният секретар Андонис Тасиос се опасява от психологическия ефект от постоянното наблюдение. „Те ще стават, за да отидат на училище, и ще виждат полицията пред къщата си, сякаш живеят във военна зона“, каза той пред вестник „То Понтики“. Консервативното правителство вече беше премахнало Специалния секретариат за ромите през 2019 г., докато организациите за правата на човека осъдиха, особено по време на кризата с Covid-19, увеличаването на полицейското насилие срещу тази общност.

През последните години трима роми – Никос Сампанис (октомври 2021 г.), Костас Фрагулис (декември 2022 г.) и Христос Михалопулос (юли 2023 г.) – бяха убити от полицията при подобни обстоятелства: млади мъже, застреляни по време на предполагаеми преследвания, свързани с крадени превозни средства или дребни нарушения. За Павлос Рапацакос полицейското присъствие в този конкретен контекст „не бива да облекчава отношенията между общността и властите“.  През февруари, по време на посещение в Гърция, комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О'Флахърти заяви, че „проблемът с полицейското насилие срещу ромите надхвърля поредица от изолирани действия и свидетелства за дълбоко вкоренен расизъм“. След това той призова гръцките власти да предприемат мерки за избягване на тези злоупотреби, но изглежда не е бил чут от консервативното правителство, което се опитва да спечели твърдо десничарски електорат.