Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отново постави под въпрос необходимостта българите да бъдат вписани в Конституцията на страната. В интервю за Атлантическия съвет той се позова на последното преброяване и заяви, че българската общност в Северна Македония наброява около 3000 души.

„Не говорим за 300 000, нито за 3 милиона – говорим за 3000 граждани“, каза Мицкоски. Вписването на българите сред народите, посочени в Конституцията, е част от ангажиментите на Северна Македония по пътя към Европейския съюз.

Премиерът заяви, че страната изпълнява условията, свързани с подхода за членство, основан на заслуги, но постоянно се сблъсква с двустранни въпроси и допълнителни пречки. По думите му предишното правителство е приело ново конституционно изменение, без да разполага с мнозинство от две трети, за да остане на власт, и така е поставило страната в трудна позиция.

Мицкоски определи като повтарящ се проблем факта, че след всяко изпълнено условие се появява ново. Той припомни промяната на конституционното име и заяви, че настоящото правителство се тревожи, че никой не може да гарантира дали бъдещо изискване няма да последва и след следващата промяна.

Той каза, че в преамбюла на Конституцията са изброени македонският народ, албанците, сърбите, турците, власите, ромите и бошняците, докато българите и останалите граждани са включени в определението „другите“. Според него въпросът трябва да се разглежда през човешките права, а не като политически инструмент. Мицкоски посочи Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съвета на Европа като институции, които оценяват спазването на тези права.

По думите му съдът в Страсбург се е произнасял 14 пъти в полза на македонската общност в България, докато няма аналогично решение за българската общност в Северна Македония. Той нарече това съотношение „14 срещу нула“ и попита как това изискване може да бъде свързано с подход, основан на заслуги.

Мицкоски заяви, че предишното правителство се е съгласило на конституционните промени, поискани от България, макар да не е имало необходимото парламентарно мнозинство. Той определи процедурата като незаконна и каза, че тя е навредила както на гражданите, така и на Европейския съюз.

Настоящото правителство предлага промените да бъдат приети незабавно от парламента, но да влязат в сила с отложено действие – след приключване на преговорите и ратифициране на договора за присъединяване от парламентите на всички държави членки. Според Мицкоски това би било гаранция, че няма да има нови пречки.

Премиерът каза, че въпросът не е част от дневната политика и че правителството ще продължи да търси решение, въпреки позицията на Брюксел и държавите от ЕС, че действащото споразумение е подписано с легитимно правителство. Той подчерта, че страната не е нервна и работи за икономическото си развитие.

Мицкоски посочи ръст на брутния вътрешен продукт от 4,3% през второто тримесечие и заяви, че Северна Македония е сред трите държави с най-добър резултат в Европа. Сред приоритетите той изброи върховенството на закона, привличането на преки чуждестранни инвестиции, високотехнологичната индустрия, реформаторската програма и Плана за растеж.

Той заяви още, че страната изпълнява ангажиментите си в НАТО, включително целта до 2035 г. военните разходи да достигнат 3,5% и допълнителни 1,5% да бъдат насочени към стратегическа инфраструктура – автомагистрали, железопътни линии и енергопреносни мрежи.

По отношение на Съединените щати Мицкоски определи партньорството като стратегическо и продължаващо от десетилетия. Според него Северна Македония има важно географско положение в сърцето на Балканите и може да бъде естествен кръстопът за регионални и европейски проекти. Той каза, че правителството разговаря с Вашингтон и други стратегически партньори за предизвикателствата пред страната.

Премиерът е на посещение в Съединените щати с правителствена делегация. По официална информация той ще се срещне с представители на Сената, Конгреса и Държавния департамент, както и с представители на финансовата институция DFC, държавници и мозъчни тръстове. Мицкоски ще участва и в сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.