Промените в конституцията на Република Северна Македония, като условие за отваряне на преговорните глави за присъединяване към ЕС, са били част от изказването на премиера на страната Християн Мицкоски в университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор, съобщи БТА.

"Ние няма да можем да започнем преговори, ако не включим в конституцията няколкостотин наши съграждани от българското малцинство в (Северна) Македония. Но дали това е последното искане? Кой може да ни каже, че това е последното искане? Добре, ние нямаме отговор на този въпрос. Коя е институцията в Европа, която отсъжда дали нечии права са нарушени? Става дума за съда за човешките права в Страсбург, където има 14 присъди, които казват, че човешките права на македонската общност в България са нарушени и са под рестрикция; такова нещо по отношение на българското малцинство в моята държава няма. Логичен е въпросът, чии права са нарушени и каква е целта на такава крачка", казва Мицкоски във видео от лекцията си, разпространено от правителствения пресцентър в Скопие.

Очаква се на срещата на върха на НАТО във Вашингтон гръцкият премиер Кириакос Мицотакис да повдигне въпроса за Северна Македония и спазването на Преспанското споразумение, съобщава днес в. "Катимерини".

Неизползването на конституционното име на Република Северна Македония от страна на новото ръководство в Скопие, както изрично предвижда Споразумението от Преспа, но и цялостната позиция на премиера и на президента на страната, които неколкократно заявиха, че страната ще се нарича "Македония" във вътрешен план, предизвикаха острата реакция на Атина. В две интервюта Мицотакис обяви, че ще повдигне въпроса пред НАТО, като предупреди, че отношението на съседната държава поставя спирачка на европейския ѝ път. Вчера Мицотакис отлетя за Вашингтон, където ще остане до петък с натоварена програма, информира вестникът.

Основната част от посещението на Мицотакис в САЩ е свързана с юбилейното събитие по случай 75-годишнината на НАТО. На срещата на върха ще бъде утвърдено и назначаването на Марк Рюте за нов генерален секретар на пакта. За първи път срещата на върха ще се проведе с участието на 32 съюзници, след като приключи присъединяването на Финландия и Швеция, отбелязва "Катимерини".

Тридневната среща на върха - от 9 до 11 юли - ще има широк дневен ред, включващ укрепването на отбранителните способности на Алианса и увеличаването на приноса на европейските държави членки на НАТО и Канада за осъществяване на планираните инвестиции. В дневния ред са включени също потвърждаване на подкрепата за Украйна, сътрудничеството на НАТО с партньори като ЕС и Индо-тихоокеанската четворка - Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея, както и със страните от южното съседство за справяне с общите предизвикателства в сферата на сигурността, като тероризъм, нелегална миграция и защита на свободното корабоплаване.