Президентът на Аржентина Хавиер Милей постигна голяма победа на изборите по средата на мандата, обобщават световните агенции, цитирани от БТА. 

На национално ниво неговата партия „Свободата напредва“ получи 40,84 процента, според частичните резултати при преброени 90 процента от подадените на вота бюлетини, посочва Франс прес.
Така партията на Милей изпреварва перонистката опозиция, обединена в блока „Сила на родината“ , която получава 31,7 процента, допълва Асошиейтед прес.

Изборите по средата на мандата на Милей бяха за частично подновяване на двете камари на парламента на Аржентина. Те са от ключово важно значение за Милей, кой досега имаше 15 процента депутати в долната парламентарна камара и 10 процента сенатори в горната камара. Това позволяваше на парламента да отменя президентското вето върху законопроекти, които Милей се опитваше да блокира, коментира Франс прес.
Сега победата на изборите ще увеличи присъствието на партията на Милей в парламента и ще засили способността й да реформира и дерегулира в страната. Тази победа е в момент, в който икономиката и финансите на Аржентина са в крехко състояние, отбелязва и Ройтерс.

Милей смяташе, че спечелването на една трета от местата в парламента, в чийто две камари той няма абсолютно мнозинство, ще бъде добра възможност за него. Това е праг, който му позволява да налага ветото си на парламентаристите.

Резултатите от изборите показват, че партията на Милей печели 41,5 процента в провинция Буенос Айрес, която дълго време беше смятана за бастион на перонистите, допълва Ройтерс. Сега там перонистите получават 40,8 процента.
В национален план партията на Милей получава 64 места в Камарата на депутатите спрямо досегашните 37 места, добавя Ройтерс.
На изборите битката се водеше за половината от местата в Камарата на депутатите, тоест за 127 места, както и за 24 места в Сената, тоест за една трета от местата в горната камара, припомня агенцията.
Досега Милей освен 37 депутати имаше само 6 сенатори.

Белият дом и чуждестранните инвеститори бяха впечатлени от способността на правителството на Милей да намали значително месечната инфлация – от 12,8% преди встъпването му в длъжност на Милей до 2,1% миналия месец – да постигне фискален излишък и да приеме радикални мерки за дерегулация. Но популярността на Милей спадна през последните месеци поради недоволството на обществото от съкращенията на публичните разходи и корупционния скандал, свързан със сестра му, която е и негов началник на кабинета, пише Ройтерс.

Политически експерти казваха преди вота, че повече от 35% от гласовете би било положителен резултат за правителството на Милей и би му позволило, чрез съюзи с други партии, да блокира усилията на опозиционните депутати да отменят ветото му срещу закони, които според Милей  заплашват фискалния баланс на Аржентина.

Милей заяви, че ще има промени в кабинета след изборите, които могат да включват членове на центристката партия „Републиканско предложение“, която често пъти е съюзник на партията на Милей в Конгреса и която е ръководена от бившия президент Маурисио Макри.
Победата на Милей на изборите ще бъде добра новина за Белия дом, планиращ спасителен пакет от 40 милиарда долара за Аржентина, включващ валутен суап за 20 милиарда долара и възможен дългов инвестиционен механизъм за 20 милиарда долара.

Първите резултати от изборите, показаха също така, че партията на Милей е спечелила шест от осемте провинции, които гласуваха в неделя за подновяване на една трета от Сената, допълва Асошиейтед прес.
Вероятно никога досега аржентинските парламентарни избори не са предизвиквали толкова голям интерес във Вашингтон и у „Уолстрийт“, особено след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че може да отмени финансовата помощ в размер на 20 милиарда долара за своя близък съюзник в изпитващата финансови затруднения Аржентина, ако Милей загуби от перонистите на изборите. 

Но интересът на международната общност към вота в Аржентина не се усещаше в самата Аржентина. Въпреки че гласуването е задължително, избирателните власти съобщиха, че избирателната активност вчера е била малко под 68 процента, което е една от най-ниските стойности, регистрирани от възстановяването на демокрацията в страната през 1983 г., допълва Асошиейтед прес.