Италианският премиер Джорджа Мелони заяви в „Porta a Porta“, че присъствието на Владимир Путин в инициирания от президента на САЩ Доналд Тръмп Съвет за мир е приемливо и нормална част от многостранните формати, защото по принцип включват и държави с противоположни позиции. Като аргумент тя посочи, че Русия вече участва в ООН, включително в Съвета за сигурност, и в Г-20, и добави, че за Италия участието в инициативата е „голяма възможност“, макар да има конституционни ограничения, които изискват допълнителна правна проверка.

В специалното издание за 30-годишнината на „Porta a Porta“ по Rai 1 председателят на Министерския съвет на Италия Джорджа Мелони коментира ключови теми от международния дневен ред – отношенията със Съединените щати, въпроса за Гренландия, войната в Газа и ролята на Русия в многостранните формати. Тя определи подхода си като „прагматичен“, ориентиран към националния интерес, и подчерта значението на многостранния диалог и ограниченията, произтичащи от италианската конституция. Предаването беше в необичаен контекст – годишнината на формата на Бруно Веспа, с Енрико Ментана като съводещ и публика от политически лидери и известни лица.

Съветът за мир за Газа и конституционната рамка

Мелони говори подробно за възможното участие на Италия в Съвета за мир за Газа – нов международен формат по инициатива на САЩ, замислен да съпровожда процеса по стабилизация и възстановяване на региона. Тя заяви, че позицията на Италия е „на отвореност“: страната е „отворена, готова и заинтересована“, най-малко по две причини – защото Италия може да има специфична роля в реализацията на план за мир за Близкия изток и в перспективата за решение „две държави“, и защото според нея не е разумно Италия и Европа да се самоизключват от формат, който може да се окаже важен.

В същото време Мелони посочи „конституционен проблем на съвместимост“, свързан с член 11 от Конституцията, който допуска ограничения на суверенитета само „при условия на равнопоставеност между държавите“. Този принцип, по думите ѝ, може да се окаже несъвместим с отделни разпоредби от устава на Съвета за мир, поради което Италия не е в позиция да „подпише още утре“, а е нужно допълнително време; тя добави, че техническата и правната работа по темата продължава.

Мелони за Путин в Съвета за мира

По въпроса дали Владимир Путин може да бъде част от същия формат, Мелони направи разграничение между политическата оценка и институционалната логика. Тя заяви, че присъствието на Путин в Съвета за мир за Газа е „политически въпрос“, но подчерта, че в многостранни и многополюсни формати „се сяда на масата и с хора, които са далеч от нас“. Като аргумент посочи, че Русия вече участва в ООН, включително в Съвета за сигурност, както и в Г-20, и добави, че това е структурна характеристика на многостранната система, която съществува именно, за да събира на една маса страни с различни позиции.

Гренландия: „територия в зона на отговорност на НАТО“

Мелони се върна към изказвания на Доналд Тръмп в Давос относно Гренландия, като каза, че не е изненадана и че от повече от година повтаря, че не смята за реалистичен сценарий САЩ да предприемат военна инвазия. Тя подчерта стратегическата значимост на територията и заяви, че Гренландия следва да се разглежда като зона на отговорност на НАТО, като отбеляза, че спорът е между две държави – съюзници в Алианса – и че американските аргументи са свързани със сигурността на стратегическа територия. Мелони добави, че ресурсите и климатичните промени правят Арктика все по-значима и че темата е реална; според нея евентуален военен ход би имал трудно устойчиви последици, затова „трябва да се търсят решения“.

САЩ, Европа и митата: „по-малко напрежение, повече комуникация“

По трансатлантическите отношения Мелони обясни, че част от напрежението между Европа и САЩ идва от „лоша комуникация“. Тя даде пример с действия на европейски държави, включително изпращане на контингенти за тренировъчни операции в Гренландия, които според нея са били погрешно разчетени от американската администрация като „атака“. Мелони каза, че е разговаряла лично с Тръмп, за да изясни ситуацията, и настоя, че възстановяването на ясната комуникация е ключово за избягване на недоразумения.

По темата за митата тя отхвърли обвинения, че е прекалено отстъпчива, и заяви, че стремежът ѝ е да понижава напрежението и да търси споразумения, водена от националния интерес. По думите ѝ никой в Европа не е работил по-активно от нея с Тръмп, за да се избегне ескалация около митата, като целта е била постигане на договореност, изгодна за Италия.

Центровете за мигранти в Албания: спор със съдебната власт

Мелони защити проекта за центрове за мигранти в Албания, наричайки го един от най-иновативните инструменти на правителството по темата миграция. Според нея моделът се наблюдава с интерес в Европа и много държави биха искали да го повторят. Тя заяви, че проектът не е заработил пълноценно заради „съдебни пречки“ и определи част от решенията като „идеологически“, като добави, че това е довело до забавяне от „две години“, което според нея е можело да бъде използвано за противодействие на незаконната миграция. Мелони каза, че след промени и корекции на европейската правна рамка очаква да се стигне до резултат.

Сигурност: „зони с усилен контрол“, младежки банди и връщания

Вътрешнополитически Мелони засегна и темата за сигурността. Тя изрази надежда за повече парламентарно сътрудничество и заяви, че очаква опозицията да подкрепи нови мерки. Сред посочените идеи бяха зони с усилен контрол около железопътни гари („червени зони“), по-решителни действия срещу младежки банди и по-ефективни инструменти за връщане на хора, които нямат право да останат в страната.

Източник: fanpage.it