"Жителите на сегашните територии, които принадлежат на така наречената Украйна, трябва да се научат да живеят самостоятелно, носейки отговорност за действията си. В противен случай такава паразитна Украйна няма шанс да оцелее", казва в интервю за ТАСС зам.-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев.

Точно преди 80 години, на 17 юли 1945 г., започва Потсдамската конференция на правителствените ръководители на СССР, САЩ и Великобритания. Тя полага основите на следвоенния свят. В отговор на въпросите на ТАСС, Дмитрий Медведев говори като политик и юрист за уроците, които Русия е научила от Потсдам, и защо те са актуални в ситуацията с Украйна.

"От времето на Петър Велики, когато Русия се обяви за реална сила в Европа, наблюдаваме стабилна, системна тенденция в действията на западните държави: враждебност, недоверие и желание за отслабване на страната ни. Като част от различни коалиции, те се стремяха да превърнат Русия в доведена дъщеря на Европа, която любезно беше допусната на прага на паневропейския дом за „превъзпитание“. В европейските, а по-късно и в световните дела, те се стремяха да наложат на страната ни второстепенна, подчинена роля. Това обаче не даде резултати", казва Медведев.

"За западните елити независимата, силна Русия винаги е била историческа аномалия. И много убедително опровержение на тяхното „цивилизационно превъзходство“. Страхът и неподготвеността за равноправен диалог с други народи пораждат подлост и агресия. Затова западните елити се опитват отново и отново да си „отмъстят“, на Русия за миналите си провали", смята Медведев. "Така, през 1945 г., Потсдам се превърна не в пролог към стабилен мир, а в преходна точка към Студената война. И това, което се случва днес, е прокси война, но всъщност е пълноценна война (изстрелвания на западни ракети, информация от спътници и т.н.), пакети със санкции, гръмки изявления за милитаризацията на Европа - пореден опит за унищожаване на „историческата аномалия“, омразна на Запада. Нашата страна е Русия. Така че „Потсдам“ е урок, че отношенията със Запада не трябва да се градят върху илюзии. Научихме историческия урок от „Потсдам“. Затова днес нашата страна, както през 1945 г., защитава не само границите си, но и самия принцип на справедливия световен ред", добави той.

"Трите „Д“-та – демилитаризация, денацификация и демократизация – са разработени във връзка с нацистка Германия като страна агресор, разрушила международния ред. „Райхът“ от 1945 г. и съвременна Украйна, разбира се, се различават значително – по мащаб, роля в света и дори (формално) по държавна идеология", казва Медведев. По думите му, "въпреки това, има очевидни прилики. Първо, кризата на идентичността и открито нацистките символи. Култът към колаборационистките и нацистките идеолози, свастиката и „мъртвите глави“ върху военни униформи и бронирани машини, както и други препратки към Третия райх. Идеологическият дневен ред е изграден върху омразата към ближния и призовава за „борба докрай“. Всичко това се подкрепя и налага на държавно ниво. Да добавим към това и милитаризацията на обществото: въоръжените формирования придобиват не само бойни, но и политически функции, а някои от тези формирования всъщност са слабо контролирани от държавата", добавя Дмитрий Медведев.

Той посочва още "несменяемостта на властта и все по-очевидните признаци на диктатура. Изборните процедури се отменят под претекст за война, опозицията е преследвана и затваряна, свободата на словото е унищожена. Трето, деградацията на икономиката. Подобно на Третия райх в последните месеци от съществуването си, съвременна Украйна е в очевиден икономически и административен колапс, компенсиран изключително от външни инжекции и мобилизационна реторика".

"Демилитаризацията за Украйна не е наказание, а шанс да спре да бъде пешка в нечии кървави геополитически игри, често насочени срещу самата Украйна. Извънблоковият статут на страната е задължителна част от демилитаризацията по същите причини. Освен това, липсата на безумни разходи за отбрана е допълнителен резерв за развитието на съсипаната икономика. 

Денацификацията, или „дебандеризацията“, не е отмъщение, а дългосрочна работа с общественото съзнание, с историческата памет. Народите на нашите страни и много държави от постсъветското пространство са свързани от обща историческа съдба. Това наследство създава огромен потенциал не само за мирно съвместно съществуване, но и за сътрудничество и съвместно развитие. 

Демократизацията не е просто избори. Тя е възстановяване на правните институции, свободните медии, партийната конкуренция и разделението на властите. Ако тези механизми бяха напълно функциониращи в Украйна, нейната история след 2014 г. щеше да поеме по съвсем различен, много по-благоприятен път. Към тези три „Д“ бих добавил и четвърто: депаразитизация или дезинсекция. Жителите на сегашните територии, които принадлежат на така наречената Украйна, трябва да се научат да живеят самостоятелно, носейки отговорност за действията си. В противен случай такава паразитна Украйна няма шанс да оцелее".