Илон Мъск, който цяла седмица отправяше остри критики към британския премиер Киър Стармър, сега насочи гнева си към лидера на либералдемократите Ед Дейви. В същото време Найджъл Фарадж, който също не бе пощаден от американския милиардер, заяви, че няма намерение да води война с приятеля си, предава БНР.

След поредната намеса на Илон Мъск в британските вътрешни дела, както това се приема от политиците на Острова, Ед Дейви заяви, че "на хората им е писнало милиардерът да хули демокрацията на страната, за която очевидно не знае нищо".

Дейви призова правителството да привика американския посланик, "за да попита защо идващ на власт американски служител предлага правителството на Обединеното кралство да бъде свалено".

Постът на Дейви бе по повод на анкетата, публикувана от Мъск в мрежата X, на която е собственик, с въпрос: "Трябва ли САЩ да освободят народа на Великобритания от тяхното тиранично правителство".

Мъск не закъсня с реакцията, наричайки Дейви "хленчещ кретен", питайки го от своя страна "какво точно не разбира от провала да се спре масовото изнасилване на малки момичета във Великобритания", за което беше първоначалната атака срещу Киър Стармър (бивш шеф на прокурорите) и лейбъристите.

Найджъл Фарадж пък заяви, че няма намерение да води война с Илон Мъск след като американецът каза, че той не е годен за лидер на партията "Реформирай Обединеното кралство".

Фарадж изтъкна, че е голям почитател на Мъск и го смята за герой.

Той обаче отново се дистанцира от идеята на Мъск да бъде освободен от затвора крайнодесният активист Томи Робинсън, защото го смята неподходящ за неговата партия заради дългото му криминално досие.

Покрай атаките на Мъск излизат все повече подробности около скандалното поведение на лейбъристите и на британските власти въобще в случаите с масовото изнасилване на малки мочичета от банди, с преобладаващо участие на пакистанци по произход. 

А потребители в различни платформи в Интернет все по-често задават въпроса защо милионите, хвърляни от милиардери като Джордж Сорос и Бил Гейтс за финансиране на движения, политики и медии, включително такива от ранга на Би Би Си, не са намеса в политиката и вътрешните работи, а изявленията на Мъск са обявявани за такива.