Според Латвия коментарите на бившия американски президент показват, че Европа трябва да отделя повече средства за отбрана

"Европа трябва да спре да мрънка заради Доналд Тръмп и да се съсредоточи върху това, което може да направи за Украйна" - за това призова отиващият си нидерландски премиер Марк Рюте, фаворит за следващ генерален секретар на НАТО, на Мюнхенската конференция по сигурността, предаде Ройтерс.

Бившият американски президент Тръмп предизвика възмущение в Европа, като заяви, че ако бъде преизбран през ноември, няма да защитава съюзниците от НАТО, които не харчат достатъчно за отбрана, и дори би насърчил Русия да ги нападне.

"Трябва да спрем да стенем, да мрънкаме и да се оплакваме от Тръмп", заяви Рюте на Мюнхенската конференция по сигурността."Това засяга американците. Аз не съм американец, аз не мога да гласувам в САЩ. Трябва да работим с всеки, който е на дансинга."

Той заяви, че Европа при всички случаи трябва да отделя повече средства за отбрана и да увеличи производството на боеприпаси, не само защото Тръмп може да се върне. Рюте посочи и, че Европа трябва да увеличи подкрепата си за Украйна, защото това е в неин интерес.

"И цялото това мрънкане и стенания за Тръмп. Чувам го постоянно през последните няколко дни. Нека да спрем да го правим", каза Рюте, като добави, че след като е разговарял с американски политици в Мюнхен той е "предпазлив оптимист", че американската военна помощ за Украйна, която за момента е блокирана, в крайна сметка ще бъде отпусната.

Министърът на външните работи на Латвия Кришанис Каринш

Снимка: БТА/AP, Virginiya Mayo

Изказването на Тръмп бе коментирано и от министър на външните работи на Латвия Кришанис Каринш. 

"Острите коментари на Доналд Тръмп по отношение на НАТО показват, че европейците трябва да поемат повече отговорност за сигурността си, но все още имат нужда от трансатлантическия военен съюз", каза той.

Каринш, бивш премиер на балтийската страна, който е роден и израснал в САЩ, каза в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА, че коментарите на Тръмп от миналата седмица са били "неочаквано остри", но са отразили настроения в САЩ, с които Европа трябва да се съобразява.

"Много президенти от много години казват, че Европа, като общо казано заможно общество, би трябвало да инвестира повече в отбраната си", заяви Каринш.

"Мисля, че с течение на времето САЩ ще бъдат по-малко склонни да смятат, че трябва да гарантират изцяло европейската сигурност", каза той. Каринш заяви, че част от отговора на Европа трябва да бъде да продължи да харчи повече за отбрана - тенденция, подхранвана от завземането на Крим от Русия през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

Той изтъкна, че според изчисленията на НАТО от тази седмица 18 от 31-те страни членки ще изпълнят целта на алианса за отделяне на 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана през 2024 г., в сравнение с 11 през 2023 г.

"Има някои от нас, които инвестират над минимума и планират да стигнат до 3% и дори повече предвид обстоятелствата, в които се намираме, и реалната заплаха от страна на Русия", каза Каринш, чиято страна има обща граница с Русия.

Каринш заяви, че Европа все още ще се нуждае от структурите и координацията, осигурявани от ръководената от САЩ Организация на Северноатлантическия договор, за да могат нейните сили да действат ефективно заедно, тъй като Европа не е държава с единна армия.

"Имаме много армии с много различни спецификации на оръжейните системи. Все още ще се нуждаем от НАТО, за да ни помогне да се координираме", каза той.