Прокуратурата в Милано откри разследване по твърдения, че италиански граждани са пътували до Босна и Херцеговина през първата половина на 90-те години, за да участват в т.нар. „снайперистки сафарита“ – платени стрелби срещу цивилни по време на обсадата на Сараево.

Сигналът е подаден от журналиста и писател Ецио Гавацени, който описва „лов на хора“, организиран за „много богати клиенти“ с интерес към оръжията.

Според Гавацени участниците са плащали големи суми, за да могат да стрелят по беззащитни цивилни от сръбските позиции в хълмовете около Сараево. В някои сведения се твърди, че за убиване на мъже, жени или деца са се начислявали различни тарифи. Обсадата на Сараево, продължила четири години, отнема живота на над 11 000 души.

Сигналът съдържа и сведението на босненски офицер от военното разузнаване, според когото още в края на 1993 г. местните служби разбират за „сафаритата“ и през началото на 1994 г. информират италианското военно разузнаване SISMI. По думите му италианската страна реагира след няколко месеца, като уверява, че е прекратила подобни пътувания. Няколко месеца по-късно те действително спират.

Гавацени се връща към темата по повод документалния филм „Sarajevo Safari“ от 2022 г. на словенския режисьор Миран Зупанич, в който се твърди, че в стрелбите са участвали чужденци от различни държави, включително САЩ и Русия. Журналистът предава на италианските прокурори доклад от 17 страници, съдържащ свидетелства, включително и от бившия кмет на Сараево Бенямина Карич. Разследването в самата Босна обаче изглежда замразено.

Пред вестник La Repubblica Гавацени твърди, че в практиката са участвали „много хора“ – поне стотина – докато някои италианци са плащали „много пари“, до равностойността на 100 000 евро в днешни цени. Той припомня и известния случай с Едуард Лимонов от 1992 г., заснет да стреля с тежка картечница към Сараево, докато е воден из позициите от Радован Караджич, по-късно осъден за геноцид. В този случай Лимонов не е платил – присъствал е като поддръжник на Караджич.

Италианската прокуратура и полиция вече идентифицират списък със свидетели, които може да дадат информация за възможните участници.

Междувременно британски войници, служили в Сараево през 90-те, заявяват пред Би Би Си, че никога не са чували за „снайперски туризъм“. Според тях подобна практика би била „логистично трудно осъществима“ заради множество контролни пунктове около града. Един от военнослужещите определя твърденията като „градска легенда“.