Латвийският премиер Андрис Кулбергс поиска от Европейския съюз допълнителни 7 млрд. евро за страната си. Средствата трябва да компенсират нарастващите разходи за отбрана и икономическите загуби от рязкото свиване на търговията с Русия след началото на войната в Украйна и въвеждането на европейските санкции.

Кулбергс настоява сумата да бъде включена в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. Той предлага парите да бъдат осигурени чрез планирания Европейски фонд за конкурентоспособност и да се предоставят извън вече предвиденото финансиране за Латвия.

Рига очаква през следващия седемгодишен бюджетен период да похарчи общо около 15,1 млрд. евро за отбрана. Така поисканите 7 млрд. евро биха покрили почти половината от тази сума. Военните разходи на Латвия през 2026 г. достигат приблизително 4,9 процента от брутния вътрешен продукт, а от 2027 г. страната планира да отделя най-малко 5 процента от БВП за отбрана.

„Довеждаме бюджетния си дефицит до максимума и с този дълг плащаме за отбраната на цяла Европа“, заявява Кулбергс. Според него географското положение на Латвия на източната граница на ЕС и НАТО означава, че страната поема непропорционално голяма част от финансовата тежест на европейската политика за възпиране на Русия.

Латвийският премиер посочва и икономическия ефект от покупките на военно оборудване. Основните доставчици за Латвия са Германия, Франция, Испания, Швеция и Нидерландия, а значителна част от средствата за въоръжаване в крайна сметка се връщат в икономиките на тези по-богати западноевропейски държави. „Ние захранваме техните икономики“, казва Кулбергс.

Искането на Рига идва преди парламентарните избори в Латвия на 3 октомври, когато икономическата цена на политиката спрямо Москва се очаква да бъде важна тема във вътрешнополитическия дебат. След 2022 г. страната последователно ограничи икономическите, транспортните и енергийните си връзки с Русия. Търговията между двете държави рязко се сви, докато Латвия и останалите балтийски страни значително увеличиха разходите си за сигурност и отбрана.

Опозиционният политик Айнарс Шлесерс настоява Латвия да получава конкретна финансова компенсация от ЕС всеки път, когато подкрепя нови санкции срещу Москва. „Губим пари. Говорим за това как да подкрепяме Украйна, но ние самите сме жертва“, казва той. По думите му страната трябва да получава „нещо в замяна“ за подкрепата си към европейските санкционни режими, а в по-дългосрочен план икономическите отношения с Русия трябва да бъдат възстановени.

Въпреки искането за европейско финансиране Кулбергс продължава да подкрепя по-твърда политика спрямо Москва. Той призовава за пълна забрана на издаването на европейски визи за руски граждани и подкрепя използването на замразените руски държавни активи в полза на Украйна.

В ЕС са блокирани около 210 млрд. евро активи на Руската централна банка, като голяма част от тях се намират в Белгия. Използването на самите активи обаче остава предмет на сериозни юридически и политически спорове. Кулбергс смята, че ЕС трябва да продължи да търси механизъм за насочването им към Украйна.

Искането на Латвия поставя по-широкия въпрос дали държавите по източната граница на ЕС трябва да получават специална финансова компенсация за по-високите си военни разходи и икономическите последици от прекъсването на традиционните връзки с Русия. Европейската комисия вече предлага значително увеличение на средствата за сигурност, отбранителната индустрия и космическите програми в следващия бюджет на ЕС. Парите обаче ще се разпределят чрез общоевропейски механизми, а окончателните суми ще бъдат договорени между държавите членки и Европейския парламент.