Предлаганата от търговските вериги "кошница с грижа" може да доведе до временно понижение на цените на основни хранителни продукти, но не представлява дългосрочно решение на проблема с инфлацията. Това заяви икономистът и председател на партия "България може" Кузман Илиев в ефира на радио ФОКУС.

По думите му мярката е по-скоро маркетингов и политически ход, отколкото инструмент за трайно облекчаване на семейните бюджети.

"Първоначално дори да видим едно намаляване на цените, то ще е по-скоро опит на търговските вериги да брандират това намаляване като социално отговорно", коментира Илиев.

Според него големите вериги могат временно да поддържат по-ниски цени на определени продукти, но това поставя в неравностойно положение малките квартални магазини.

"След шест месеца, когато част от кварталните магазини са фалирали и ги няма на терена, големите търговски вериги могат на спокойствие да си вдигнат цените обратно, тъй като практически ще са изринали конкуренцията от пазара", предупреди той.

Илиев е категоричен, че причините за поскъпването са структурни и не могат да бъдат преодолени чрез споразумения между държавата и бизнеса.

"Всички цени са нагоре – цената на труда, наемите, енергоресурсите. Няма цена в икономиката, която да не е тръгнала нагоре", посочи икономистът.

Според него основните двигатели на инфлацията са нарастващите държавни разходи и бързото увеличаване на кредитирането.

"Държавата харчи на дълг, а банковият сектор раздава много кредити. Това създава повече парична маса в икономиката срещу по-малко стоки. Учебникарски пример за създаване на високи цени", заяви Илиев.

По думите му ограничаването на инфлацията изисква овладяване на бюджетния дефицит и насърчаване на производството.

"Ако не се спре дефицитът и не се овладее нагонът да се харчи постоянно, трудно можем да преборим инфлацията с мерки срещу търговците", каза още той.

Икономистът коментира и предложението държавните служители сами да плащат осигуровките си. Според него това е разумна стъпка, но само ако не бъде компенсирана с последващо увеличение на възнагражденията.

"Ако се приеме и веднага след това се увеличат заплатите, така че да се запази същият нетен доход, ефектът ще бъде нулев", смята Илиев.