“Kогато погледнем обещанията за намаляване на емисиите до 2030 г., ситуацията е много по-тревожна. Трябва да ги понижим с почти 50% до края на това десетилетие, ако искаме да поддържаме целта от 1,5 градуса по Целзий жива, а сборът от ангажименти, които имаме, е някъде между една и две трети от необходимото. Ето защо ние искаме да привличаме вниманието към ускоряване на амбициите и на политическите действия, които могат да направят тази амбиция възможна за постигане", казва управлявляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева за France24 по темата за климатичните промени. Интервюто е направено по време на климатичната конференция COP26 тази седмица.

"Има две неща, които трябва да се случат. Първото е да се създаде стимул за ускорена декарбонизация за производителите, а също и за потребителите. И ние знаем, че най-добрият начин да направим това, е чрез цената на въглеродните емисии: като се правят емисиите все по-скъпи и по-скъпи с течение на времето.

Днес глобалната цена на въглерода е 3 долара за тон. Ако искаме да постигнем целите си, до 2030 г. трябва да бъде над 75 долара за тон. Това, което предлагаме от МВФ, е, както ние го наричаме, национална минимална цена на въглерода: привличане на всички големи емисии и след това споразумение за ниво на цената на въглерода, което съответства на нивото на развитие. По-богатите страни ще плащат повече. По-бедните страни ще плащат по-малко и ще им се помогне.

Второто действие, което трябва да видим, е пренасочването на инвестициите, както публични, така и частни, в мащаб и за предпочитане по координиран начин. Новият фонд на ЕС Next Generation EU е пример за това.“

“Изчислихме, че съгласуван тласък на зелени инвестиции в продължение на две десетилетия, това и следващото, ще доведе до растеж с 2% и ще добавим 30 милиона добре платени зелени работни места. Така че трябва да мислим за тази климатична криза също като за нашата възможност, която се появява веднъж в живота, и да я използваме така, че хората да бъдат по-устойчиви, нашата планета да е по-устойчива и качеството на живот да се подобри.

Знаете, че намаляването на замърсяването означава също така, че по-малко хора ще умират поради [фини прахови] частици във въздуха. Имаме множество ползи от тази промяна. Трябва само да признаем, че това е, което трябва да направим в името на нашите деца и в името на нашата планета.“

„В случая на МВФ това, което правим, е да интегрираме климатичните промени във всичко, което правим. Защото климатичните сътресения представляват риск за макроикономическата и финансовата стабилност и, по същия начин, действията в областта на климата са възможност за растеж и заетост.

Ние идваме на COP26 с много нови разработки за това как да управляваме свързаните с климата рискове за финансова стабилност, как да информираме политиците, така че те да могат да интегрират цената на въглерода по ефективен начин. И също как можем да допринесем за финансирането на този преход. Нашите страни-членки одобряват изключително много създаването на нов доверителен фонд за устойчивост в МВФ, който ще осигури дългосрочно финансиране на преференциални условия, за да помогне на уязвимите страни да се справят с климатичните рискове и да се възползват от възможността за преход.“

„Трябва да признаем, че целите за декарбонизация не могат да бъдат постигнати, освен ако не намерим начин да се откажем от въглищата, а и, с течение на времето, и на въглеводородите. Как можем да направим това? Чрез ускорен трансфер на технологии и на финансиране към по-бедните страни, за да могат бързо да разработят алтернативни енергийни източници. Трябва да признаем дилемите, пред които са изправени тези страни. Например Индонезия наистина иска да се откаже от въглищата, но трябва да увеличи производството на енергия от възобновяемите енергийни източници и да надхвърлят това, което ще закрият поради икономическия растеж и нарастващото население.

Затова е от първостепенно значение да се използва всяка възможност за подпомагане на прехода към нисковъглеродна енергия и нисковъглероден транспорт в развиващия се свят. И в този смисъл това, което се обсъжда за Южна Африка, е много добър пример. Не можем да очакваме развиващите се страни да закрият електроцентрали, работещи с въглища, тъй като това е скъпо начинание, и същевременно да изградят нова алтернативна енергия – те трябва да получат помощ и за двете цели, за да могат да продължат напред по-бързо. Що се отнася до големите икономики с нововъзникващи пазари, които разполагат с ресурси, е също толкова много важно те да се движат в крак с Парижкото споразумение за постепенно премахване на въглищата“, казва още Георгиева./БГНЕС