Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е дал повече правомощия на генерал Майкъл Ерик Курила, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM), в критичен момент на ескалиращо напрежение между САЩ и Иран в Близкия изток, пише Politico, цитирано от "Фокус".

Този ход предизвика вътрешни дебати и недоволство, тъй като изглежда, че Курила (наричан Горилата заради твърдия си и решителен характер) заобикаля други служители на Пентагона, които са по-високо в командната верига, като получава одобрение за почти всички свои искания.

Генерал Курила играе ключова роля във военния конфликт между Техеран и Израел, като официални лица отбелязват, че почти всички негови искания са били одобрени.

The Telegraph и Axios илюстрират уважението на политиците към генерал Ерик Курила с история от бойните му подвизи: "Изстрели!" извика генерал Майкъл Курила, малко преди да се втурне към звука на стрелбата, за да спаси двама младши офицери.

Преминавайки през затрупаните с отломки улички на опустошения от войната Мосул, Ирак, тогавашният подполковник преследва група заподозрени терористи, когато се чуват още три изстрела.

Улучен от куршуми в ръката и двата крака, единият от които счупил бедрената му кост, той "извършва джудо хвърляне" и продължава да стреля с пушката си, разказват свидетели. Докато стрелбата продължавала, той прикривал войниците си и издавал заповеди, докато кървял на бетонния под".

Почти 20 години по-късно генерал Курила, който е награден с Бронзова звезда за храброст, отново води борбата в Близкия изток – този път срещу Иран.

Известен като любимия генерал на Израел и наричан "Горилата", генерал Курила е получил необичайни правомощия от Пийт Хегсет, министъра на отбраната на САЩ, да определи американския отговор на ескалиращия конфликт между Израел и Иран.

Според служители на Националната отбрана генералът играе тиха, но решаваща роля в следващите стъпки на Америка по отношение на Иран.

Генерал Курила заема централна роля в последните военни ходове в региона на Близкия изток, като настоява за по-силно присъствие на САЩ с допълнителни самолетоносачи и изтребители, както и за подобрени системи за отбрана.

Всъщност именно той настоява пред президента на САЩ Доналд Тръмп за удари по Иран с бункерни бомби. Тези бомби са специализирани прецизни оръжия, разработени от американската армия през 1991 г. по време на Войната в Залива, за да проникват и унищожават силно укрепени или дълбоко заровени структури, които конвенционалните боеприпаси не могат да разрушат.

Въпреки силния си и труден характер, Курила е спечелил уважението на висши служители заради смелостта си.

Неговите възгледи контрастират с гласа на разума, изразяван от други високопоставени служители, като началника на щаба на армията генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, и ръководителя на политиката на Пентагона Елбридж Колби, които призовават за по-сдържан подход.

Ръководителят на Централното командване на САЩ контактува с президента Доналд Тръмп по-често от останалите генерали. Освен това той е в края на мандата си, което го прави по-смел и по-безстрашен в дискусиите си с американския президент.

Министърът на националната отбрана на САЩ не е отхвърлил нито едно от военните предложения на Курила, като е подчертал, че децентрализацията на командването и използването на опита на военните командири са от съществено значение за националната сигурност.

Решението на Пентагона да изпрати два самолетоносача и изтребители F-22, F-35 и F-16, в Близкия изток подчертава стратегическото значение, което администрацията във Вашингтон придава на региона, като Китай и Тихият океан се отдалечават от светлината на прожекторите.

Въпреки агресивния си подход, способността му да убеждава и да управлява ресурсите е спечелила доверието както на Хегсет, така и на президента, който изглежда иска по-твърда позиция на САЩ по отношение на Иран.

Курила заяви, че е подготвил за Хегсет и Доналд Тръмп "широк спектър от възможности", за да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.

Въпреки опасенията за прекомерна концентрация на власт в един човек, Пентагонът твърди, че сътрудничеството между висшите военни и цивилни служители все още е хармонично и е насочено към постигане на националната сигурност на САЩ.