КНСБ излезе с официална позиция във връзка ред за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Синдикатът подчертава, че темата за МРЗ засяга около 500 000 души. От там посочват, че всяка промяна в действащото законодателство следва да бъде предприемана внимателно след широк обществен дебат и при отчитане преди всичко на интересите на хората с ниски доходи.

КНСБ изтъква, че винаги е била последователен и конструктивен социален партньор в процеса на изготвянето на механизъм за определянето и последващото надграждане на МРЗ. Синдикатът е против направеното предложение в § 44 от проекта на ЗДБРБ за 2026 г. В позицията си организацията отбелязва, че въпросният текст суспендира действащото законодателство, "замразявайки" законоустановеното минимално възнаграждение на страната за неопределено време до "приемането на промените".

Според КНСБ е недопустимо действащият механизъм за определянето на МРЗ да бъде отменен преди изработването и приемането на нов начин за договаряне. Синдикатът посочва, че подобно решение осигурява необосновано предимство за една от страните в предстоящия преговорен процес. По този начин държавата се отклонява от ролята си на безпристрастен гарант на социалния диалог.

КНСБ настоява за оттеглянето на предложението за суспендиране на действащия механизъм за определянето на МРЗ да бъде оттеглен между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет. Синдикатът настоява действащото законодателство да остане в сила до приемането на новия механизъм за определяне на МРЗ. Организацията отбелязва, че само по този начин може да се гарантира, че договореният нов модел е резултат от реален тристранен диалог и обща отговорност на социалните партньори.

КНСБ смята, че новият механизъм за определянето на МРЗ трябва да е резултат на договарянето между социалните партньори. В този процес следва да намерят приложение критериите по чл. 3а и чл. 3б от Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ), които осигуряват необходимия баланс между икономическата реалност и социалната защита на работещите.

Синдикатът откроява като важен елемент дали МРЗ осигурява покриването на необходимите средства за живот. КНСБ настоява за изработването на "Националната издръжка на живота", която да бъде резултат от сътрудничество между държавата и социалните партньори. По този начин този общоприет бенчмарк (стандарт) би осигурил обективна и обществено легитимна основа за оценка на адекватността на МРЗ и би допринесъл за гарантиране на достойно заплащане на най-нискодоходните групи.

Синдикатът смята, че изработването на нов механизъм за определянето на МРЗ е обща отговорност на всички участници в тристранния социален диалог. От там добавят, че няма да приемат решения, които поставят под риск доходите на стотици хиляди работещи българи или отслабват принципите на социалния диалог. КНСБ иска управляващите да оттеглят § 44 от проекта на ЗДБРБ за 2026 г., като запазят действащия текст на чл. 244 от КТ. Настоящият начин за определяне на МРЗ може да бъде заменен едва след като социалните партньори разработят съвместно нов механизъм за определяне.