Днес в Северна Македония ще се проведат парламентарни и втория тур на президентските избори, на които се очаква дясната опозиция да спечели позиции срещу управляващата партия, която не успя да постигне напредък в преговорите за присъединяване към ЕС и да изкорени корупцията.

Това коментира АФП.

Преди вота не са публикувани никакви социологически проучвания, но по-силното от очакваното представяне на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ на първия тур на президентските избори миналия месец показва, че избирателите са разочаровани от управляващите социалдемократи.

Според анализатори възраждащата се десница може допълнително да забави преговорите за присъединяване към ЕС и да усложни отношенията със съседните страни членки Гърция и България.

Гласуването в сряда включва втори тур за церемониалния президентски пост и за места в парламента. Избирателните секции отварят в 7 ч. сутринта (5 ч. по Гринуич) и ще приключат в 19 ч. (17 ч. по Гринуич). Очаква се държавната избирателна комисия да започне да обявява резултатите от 3360 избирателни секции по-късно в сряда.

Кандидатът на опозицията Гордана Силяновска-Давкова, 70-годишна пенсионирана преподавателка по право, събра два пъти повече гласове от Стево Пендаровски, досегашния президент на Северна Македония и кандидат на управляващите социалдемократи, който получи по-малко от 20% - едва 180 000 гласа.

"Вярвам, че в сряда ще имаме убедителна двойна победа", заяви пред репортери тази седмица ръководителят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.

Въпреки че нито темата за Гърция, нито тази за България доминираха в кампанията, решението на Мицкоски да влезе в пряк конфликт с най-голямата албанска партия в страната - DUI, съживи опасенията за нови етнически разделения в страната, припомня "Дойче веле".

Мицкоски заяви, че няма да влезе в коалиция с DUI, тъй като я смята за корумпирана. Преобладаващо мюсюлманското етническо албанско малцинство съставлява повече от една четвърт от населението и правителствената коалиция между водещите етнически албански и македонски православни партии се разглежда като гарант за стабилността на страната.

Откакто коалицията Социалдемократи - ДУИ пое властта през 2017 г., етнически албанци бяха избрани на високи постове като председател на парламента, министър на външните работи и дори министър-председател през последните три месеца от мандата на това правителство. Това разпределение на функциите накара македонските националисти да се оплачат от "албанизация на държавата".

През 2001 г. НАТО измъкна Северна Македония от ръба на гражданската война по време на въстание на етнически албанци и обеща по-бърза интеграция в ЕС и НАТО.

Страната с население от 1,83 млн. души се присъедини към НАТО през 2020 г., но не постигна голям напредък в отношенията с ЕС, отчасти поради съпротивата на членовете на ЕС Гърция и България.

Споразумение от 2017 г. за промяна на името на страната от Македония на Северна Македония сложи край на спора с Гърция, но България наложи вето през 2020 г. заради въпроси, свързани с историята и езика, което според много северномакедонци накърнява националната им идентичност.

Базираният в Любляна Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания (ИФИМЕС) заяви, че победата на ВМРО-ДПМНЕ може да усложни по-нататъшните преговори с ЕС, предвид противопоставянето им на споразумението с Гърция.

"Анулирането на вече подписани и ратифицирани международни споразумения и задължения и тяхното предоговаряне би означавало загуба на още 20 или 30 години ... и отказ от евроатлантическия път на страната", заяви IFIMES.