Крайната стратегическа цел на Реджеп Тайип Ердоган е преразглеждане на международните договори, които според него несправедливо държат Турция в окови. Силният президент на Турция се позовава на „Синята родина“ и „границите на сърцето“, които очевидно вече не съвпадат с границите на съвременните държави.

Ердоган няма да слуша никого. Понякога ще обижда държавните лидери, включително и водещите, както наскоро направи с френския президент Еманюел Макрон. Единственият чуждестранен лидер, който ще слуша, е Доналд Тръмп. Това не е защото двете страни имат толкова много общи неща или заради специалния интерес на американския президент към Турция. По-скоро това е така, защото той действа от позицията на силата. И този въпрос не се отнася само до военното измерение.

Ердоган е убеден, че американският президент всъщност може да унищожи турската икономика, както е заплашвал в миналото. Стана му ясно преди година със случая на американския пастор Андрю Брансън; и той действа в съответствие с тази заплаха. Брансън беше освободен.

По време на срещата си с Тръмп в Овалния кабинет, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис каза каквото трябваше да каже; той дори прекъсна Тръмп, за да подчертае гръцките възражения и притеснения. Неизбежният въпрос е, наистина ли Тръмп е обърнал внимание на казаното от Мицотакис? И ако го е направил, какво смята да направи?

Гърция е стратегически съюзник на САЩ (двустранното сътрудничество в областта на отбраната се засилва с всеки изминал ден). В същото време тя е изградила подходящите съюзи, работейки с двете държави, които са стълбовете на американската политика в Източното Средиземноморие, а именно (и преди всичко) Израел и Египет, което има особена символика и влияние в арабския свят.

САЩ следят развитието в по-широк регионален контекст и изразяват своята загриженост и готовност да съдействат за намаляване на напрежението. Това е единствената сила, която може да повлияе на гръцко-турското уравнение и да постигне резултати, при условие, че намесата им е в правилната посока. Но за да бъде ефективна, всяка ангажираност трябва да идва от президента.

Далеч не е сигурно, че дори държавният секретар на САЩ Майк Помпео или вицепрезидентът Майк Пенс могат да окажат значимо влияние върху Ердоган. Само Тръмп, главнокомандващият на най-мощната военна машина и лидерът на най-голямата икономика в света, който никой не може да си позволи да игнорира, може да го направи. Тоест, ако реши да бъде себе си. /БГНЕС