Дипломатическият тон между историческите съюзници Канада и САЩ достигна точка на замръзване по време на Световния икономически форум в Давос. Канадският премиер Марк Карни използва трибуната, за да отправи ясно предизвикателство към Вашингтон, декларирайки пълна подкрепа за Гренландия и Дания срещу амбициите на президента Доналд Тръмп да поеме контрол над автономната територия.

„Канада застава твърдо зад Гренландия и Дания и напълно подкрепя тяхното уникално право да решават бъдещето си“, заяви категорично Карни, цитиран от Canadian Affairs. Изявлението дойде в отговор на поредното настояване от Белия дом, че планът за придобиване на арктическия остров е „необратим“.

Пред световния политически елит Карни очерта мрачна картина на новия световен ред. Според него системата на глобално управление, доминирана от САЩ, е останала в миналото и няма да се върне към „нормалността“.

„Намираме се в разлом, а не в преход“, подчерта той, предупреждавайки, че великите сили вече използват икономиката и влиянието си като оръжие. Според канадския премиер, средните по сила държави са изправени пред екзистенциален избор – да се адаптират или да бъдат погълнати.

„Средните държави трябва да действат заедно, защото ако не сме на масата за преговори, сме в менюто“, предупреди Карни с фраза, която бързо обиколи форума.

Шокиращият военен сценарий

Докато Карни говореше за дипломация в Швейцария, вестник „Глоуб енд Мейл“ хвърли бомба в Отава. Изданието разкри, че канадските военни са разработили секретен модел за реакция при евентуално военно нахлуване на САЩ.

Позовавайки се на високопоставени правителствени източници, вестникът твърди, че армията е наясно с невъзможността да спре американската машина в конвенционална битка – моделът показва, че САЩ биха установили контрол над стратегическите позиции на Канада за броени дни. Затова планът залага на асиметрични тактики, наподобяващи партизанската съпротива в Афганистан.

The Economist, също цитирайки хора, чиито имена не е посочил, съобщи по-рано този месец, че канадските военни обсъждат най-лошите сценарии, които, макар и невероятни, „сега включват нахлувания от страна на Америка“.

Подготовката подчертава колко рязко са се влошили отношенията между двамата дългогодишни съюзници по време на втория мандат на Тръмп. Страните не са били във въоръжен конфликт помежду си от Войната от 1812 г., когато Канада, тогава британска колония, успешно отблъсна американските настъпления.

Оттогава американската армия се превърна в най-мощната в света. Длъжностни лица заявиха пред Globe, че моделът предполага атака от юг, при която американските сили биха преодолели позициите на Канада по суша и в морето в рамките на една седмица - или потенциално само за два дни.

В такъв сценарий канадската армия предвижда малки групи от нередовни бойци или въоръжени цивилни, извършващи засади, саботаж или война с дронове, съобщи Globe. Тези тактики биха могли да включват така наречените атаки „удари и бягай“, включващи импровизирани взривни устройства, подобни на тези, използвани от талибаните в Афганистан срещу САЩ и съюзническите сили, включително Канада.

Уесли Уорк, старши сътрудник в Центъра за иновации в международното управление, заяви, че прякото военно нахлуване на САЩ в Канада е „изключително малко вероятно“, въпреки че е чул от контакти в отбранителния сектор, че се разработват планове за действие в непредвидени ситуации като най-лошия възможен сценарий.

Тези планове са били провокирани от втората администрация на Тръмп и не са били в сила по време на президентството на Байдън, каза той. Те са строго контролирани и той не ги е преглеждал директно, добави Уорк.

„Планирането е необходимо. Перспективата е невъобразима“, каза той. „Мисля, че истинските притеснения за канадското правителство са по-малко нереалността на военно нападение на САЩ срещу Канада и повече нарастващите реалности на икономическата принуда и политическия натиск.“

Потенциалните точки на политически натиск от страна на САЩ включват експлоатация и усилване на сепаратистки движения в Алберта и Квебек чрез тактики като дезинформационни кампании, каза той, докато икономическата принуда може да се прояви като искания за отворен достъп до канадски енергийни ресурси, критични минерали и вода.

Уорк каза, че може да възникне натиск върху сигурността заради канадската Арктика, като САЩ потенциално биха поискали по-голям достъп и контрол и евентуално да възобновят спора за суверенитета на Северозападния проход.

Министърът на външните работи Анита Ананд заяви пред Bloomberg в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, че Канада засилва арктическото си присъствие. Страната планира да похарчи 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана през тази фискална година и се стреми да постигне целта от 5% на Организацията на Северноатлантическия договор до 2035 г.

Канадският премиер Марк Карни обмисля изпращането на малък контингент от войски в Гренландия, който да се присъедини към силите на Дания, Франция, Обединеното кралство и други държави за учения на НАТО, но не е обявил окончателно решение.

„Канада никога няма да бъде 51-вият щат“, каза Ананд. „Винаги ще гарантираме, че стоим твърдо зад нашите съюзници от НАТО.“

Премиерът на Гренландия заяви, че населението на арктическия остров и неговите власти трябва да започнат да се подготвят за евентуално военно нашествие, въпреки че това остава малко вероятен сценарий, докато президентът Доналд Тръмп продължава да заплашва да превземе територията.

„Малко вероятно е да има военен конфликт, но не може да бъде изключен“, каза премиерът Йенс-Фредерик Нилсен на пресконференция в столицата Нуук във вторник.

Правителството на Гренландия ще сформира работна група, състояща се от представители на всички съответни местни власти, за да помогне на хората да се подготвят за всякакви смущения в ежедневието, каза Нилсен. Правителството работи по разпространението на нови насоки сред населението, включително препоръка да имат достатъчно храна за пет дни, складирана в домовете си.

Гренландия, с население от 57 000 души, е част от Кралство Дания, но има собствено правителство, което контролира повечето аспекти на живота, с изключение на отбраната и външната политика. През последните дни Дания разположи повече войски в Гренландия, за да засили арктическата отбрана.

Гренландия е под „голям натиск“ и „трябва да сме готови за всички сценарии“, заяви на същата пресконференция Муте Б. Егеде, министър на финансите на острова и бивш лидер.

В опит да засилят сигурността на територията, Дания и седем други страни от НАТО миналата седмица разположиха няколко офицери на острова като част от операция „Арктическа издръжливост“. Съвместното арктическо командване на Дания сега ще разшири военните учения, за да могат да се провеждат целогодишно, съобщи гренландски вестник във вторник.

В събота президентът на САЩ заплаши да наложи нови тарифи от 1 февруари на осемте съюзници от НАТО, които изпращат военен персонал, ескалирайки напрежението между Вашингтон и Европа.

Датският премиер Мете Фредериксен предупреди във вторник, че Европа ще трябва да реагира, ако тарифите бъдат въведени, и че може да има „сериозни последици“ от двете страни на Атлантика.

„Ако срещу нас бъде започната търговска война, което не мога да препоръчам, тогава, разбира се, трябва да реагираме. Ще бъдем принудени да го направим“, каза тя по време на сесия с въпроси и отговори в датския парламент. „Надявам се да не стигнем до този момент. Надявам се, че ще успеем да убедим американците, че това не е пътят, по който трябва да поемем.“

Страховете на Отава не са безпочвени, предвид реториката идваща от Вашингтон. След преизбирането си през 2024 г. Доналд Тръмп многократно нарече Канада „51-вия щат“ и лансира идеята за обединение.

Макар през последните месеци тези призиви да бяха затихнали, напрежението избухна с нова сила снощи.

Президентът Тръмп публикува в социалната си мрежа провокативна карта, на която териториите на Канада и Венецуела са покрити с американското знаме – недвусмислен намек за пълно геополитическо поглъщане на континента.