Съветът за мир в Газа е замислен като международен формат от държавни лидери, с председател Доналд Тръмп, който има за цел да осигури стратегически надзор, мобилизиране на ресурси и отчетност при прехода на Газа от конфликт към възстановяване.

По думите на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф, над 20-25 държави вече са приели поканата, макар не всички да са го обявили публично. Сред страните, потвърдили участие, са Израел, Египет, ОАЕ, Мароко, Унгария, Канада, Азербайджан, Косово и България

България официално се присъедини към инициативата "Съвет за мир" за Газа, инициирана от президента на САЩ Доналд Тръмп, като подписването бе извършено по време на Световния икономически форум в Давос.

Решението за участие е взето от Министерския съвет на 21 януари, а българската страна бе представена от премиера в оставка Росен Желязков.

Финансовият принос за членовете е доброволен. Белият дом посочва, че държавите могат да станат постоянни членове срещу вноска до 1 млрд. долара, но е възможно и участие с далеч по-малки суми. Българската страна подчерта, че уставът на Борда не налага задължителни финансови ангажименти.

По информация на американската администрация, събраните средства ще бъдат насочени изцяло към дейностите на Съвета, докато отделна инициатива ще отговаря за самото възстановяване на Газа.

Покана за участие е получил и президентът в оставка Румен Радев. Това предизвика вътрешнополитически реакции в София, включително критики от външния министър Георг Георгиев и публични призиви България да се включи активно в инициативата. Президентът в оставка не е формурила българската позиция по предложението.

На този етап България и Унгария на Виктор Орбан са единствените представители на ЕС в Съвета за мир.

Част от европейските държави, сред които Норвегия и Швеция, обявиха, че се въздържат засега заради неясни условия и по-широкия геополитически контекст. Допълнително напрежение създадоха изявленията на Тръмп за Гренландия и намеци за използване на икономически натиск спрямо страни, които отказват участие.

Инициативата предизвиква и международни спорове заради поканата към Русия. По дипломатически канали се коментира предложение на руския президент Владимир Путин Москва да предостави 1 млрд. долара от замразените руски активи за хуманитарни и възстановителни цели в Газа. Идеята засега не среща официална подкрепа от ЕС и САЩ и повдига правни и политически въпроси.

По замисъла на Тръмп, Съветът ще бъде съставен от държавни и правителствени ръководители, с президента на САЩ като председател. Членството по принцип е за срок от три години, но държавите могат да получат постоянен статут срещу финансов принос от 1 млрд. долара, съобщиха от Белия дом.

По информация на американски източници, някои страни ще участват с много по-малък принос - в порядъка на 20 млн. долара. Канада вече обяви, че няма да плаща за участие.

От администрацията на Тръмп подчертават, че "почти всеки долар", събран за Съвета, ще бъде използван за неговия мандат в Газа, докато набирането на средства за самото възстановяване на територията ще бъде отделен процес.

Учредителния документ на Съвета за мир бе подписан по време на Световния икономически форум в Давос.

В Белия дом се обсъжда и възможността дейността на Съвета да бъде разширена извън Газа - идея, която според някои анализатори би го превърнала в алтернатива или конкурент на Организация на обединените нации

Въпреки амбициозния замисъл, експерти отбелязват, че бъдещето на Съвета за мир остава несигурно заради колебливата подкрепа от ключови съюзници на САЩ и риска форматът да се възприеме като алтернатива или конкурент на съществуващите механизми на ООН.