Някъде под националния стадион на Англия в Уембли, Лондон, лежат основите на нереализираната (може би) най-високата сграда в града. Тя е била вдъхновена от Айфеловата кула в Париж и е трябвало да се нарича Great Tower и е щяла да достига височина от 356 метра.

Започнатата сграда е съборена точно на първия етап на строителство и става печално известна като London Stump (лондонски пън). Съборена е преди близо 120 години, оставяйки след себе си една несбъдната мечта и големи бетонни основи, които намерат приложение през 2002 г., когато се взема решение за строеж на сегашния стадион, пише CNN.

Какво се случва?

Сградата е по идея на британски политик и железопътен магнат Едуард Уоткин. Той е известен и с неуспешен опит за изграждане на тунел под Ламанша, около 100 години преди да започне строителството на сегашния.

"Уоткин беше роден предприемач и обичаше големите идеи - колкото по-големи, толкова по-добре", разказва Кристофър Костело, експерт по исторически сгради в организацията за Historic England. По думите му той е имал склонност да се вълнува от идеите си толкова, че често да не помисли колко практични или финансово жизнеспособни са те.

Айфеловата кула, която е открита през 1889 г., бързо се превръща в популярна туристическа атракция и разходите за нейното строителство бързо се възстановяват. В същото време Уоткин търси начини да привлече повече пътници в своята Metropolitan Railway - която по-късно ще се превърне в линията Metropolitan на лондонското метро.

Железопътната линия е минавала през Уембли, който по онова време е само село на северозапад от Лондон. Уоткин решава и купува земя там, за да създаде увеселителен парк.

"Вероятно идеята е била да бъде Дисниленд на своето време или парк като Battersea Park в Лондон или Tivoli Gardens в Копенхаген", казва Костело.

От там идва идеята за по-висока кула от Айфеловата в Париж, която да привлече лондончани да се качат на влак, за да стигнат до неверочтната забележителнист.

Проектът 

Уоткин имал дързостта да помоли самия Гюстав Айфел да я проектира, но френският инженер отказал по патриотични съображения. Отказът не спрял Уоткин и той организирал международен конкурс за дизайн с награда от 500 гвинеи (около 80 000 долара сега) за най-доброто предложение.

Кандидатурите са 68, като не всеки проект е с реалистични виждания. Повечето обаче отговарят на естетиката и дори има победител.

"Проектът, който спечели представляваше "по-стройна" версия на Айфеловата кула. ​​Много подобна в цялостния си профил, но структурата беше някак "по-свита", казва Костело. Височината е 365 метра или около 53 метра по-висока от своя парижки аналог, който беше най-високата сграда в света по онова време.

Предвидено в кулата да има "ресторанти, театри, магазини, турски бани, алеи, зимни градини и различни забавления", всички достъпни чрез електрическия асансьор.

След първоначалната еуфория обаче, предложеният проект е преразгледан, с цел да се свият разходите за изграждане, а "краката" на кулата бяха сведени до четири, вместо осем - както е първоначално замислено.

Строителството започва през 1892 г., а първият етап е завършен чак три години по-късно - тогава е строителството на кулата стига до 46-ия метър.

"Когато стигнаха до първия етап, стана ясно, че сградата пропада и че има големи проблеми", казва Костело. Въпреки че беше отворена и бяха монтирани дори асансьори, кулата беше обречена.

"Един от основните проблеми беше, че Уоткин умря през 1901 г. Той беше движещата сила в проекта. Хората можеха да се качат донякъде, но не достатъчно високо, за да видят панорамни гледки, като от върха на Айфеловата кула. Просто нямаше достатъчно посетители, за да платят за завършването й", добавя Костело.

Година след смъртта на Уоткин кулата е обявена за опасна и е затворена. Малко след това е съборена с динамит.

През 1923 г. на мястото е издигнат стадион, но и той е разрушен, за да се построи сегашния стадион.

Забележително е, че кулата на Уоткин можеше да бъде най-високата сграда в Лондон до днес, надминавайки небостъргача The Shard с почти 48 метра, ако беше завършена./money.bg