Анализ на официалните данни разкрива разминавания между исканията за субсидии и регистрирания брой на добитъка

Според анализ на POLITICO на правителствени данни гръцките фермери са поискали субсидии от ЕС за десетки хиляди повече селскостопански животни през 2024 г., отколкото официалните данни на страната могат да обяснят.

Анализът разкрива несъответствия между свиващите се стада говеда, отчетени от ELSTAT, гръцката статистическа агенция и субсидиите, регистрирани от гръцкото министерство на земеделието. 

Неотдавнашни скандали в селското стопанство накараха правителството в Атина да обещае реформи и засилване на контрола върху селското стопанство. "Гръцкото животновъдство обръща нова страница -  каза министърът на земеделието Маргаритис Схинас на пресконференция през юни - То изпълнява ангажиментите си към ЕС и навлиза в нова ера в селскостопанския сектор - такава, управлявана от правила, прозрачност и надеждност."

Но несъответствията в данните показват, че има още какво да се направи, преди правителството да разполага с достатъчно информация, за да се справи с проблема.

Данните на министерството на земеделието показват, че за 2024 г. гръцките власти са изплатили субсидии от ЕС за около 260 000 дойни крави, според данни, цитирани от гръцки новинарски сайт за земеделие и потвърдени от POLITICO с министерството на земеделието.

Тъй като една лактираща крава обикновено ражда едно теле годишно, тези крави би трябвало да са добавили приблизително същия брой телета. Данните на министерството на земеделието показват също, че през 2024 г. около 70 000 говеда са били заклани за месо, което също отговаря на условията за субсидии.

Гърция не публикува изчерпателни данни за говедата, които са умъртвени поради възраст, намаляваща продуктивност или болести. Но трима гръцки животновъди са заявили пред POLITICO, че подобни отстранения представляват приблизително 20 процента от стадото всяка година. Като се има предвид, че през 2024 г. в Гърция е имало около 600 000 глави говеда, според ELSTAT, това би било намаление с около 120 000 животни.

Взета с данните за субсидиите, тази оценка предполага, че националното стадо би трябвало да нарасне с приблизително 70 000 през тази година.

Вместо това, данните, събрани от ELSTAT чрез годишни проучвания, показват, че се е свило от около 640 000 през 2023 г. до 600 000 през 2024 г. и до 520 000 през 2025 г., според най-новите данни, публикувани през юни.

Разминаването може да е дори по-голямо, каза Никос Димопулос, председател на Асоциацията на животновъдите в Кавала. Например, някои от закланите животни може да са били внесени, а не извадени. В повечето години Гърция е нетен вносител на живи говеда и изнася само малък брой.

"Няма надзор и не можем да имаме точна цифра, защото няма точни данни", казва Димопулос. Властите извършват само проверки на място или разследват след подаване на жалба.

Подобни несъответствия се наблюдават и в данните за овцете и козите в Гърция. ELSTAT  отчита  популация от около 8,8 милиона животни през 2025 г., докато около 15,7 милиона са регистрирани в Интегрираната ветеринарно-информационна система на страната,  правителствена база данни.

Двама служители на министерството на земеделието, на които е предоставена анонимност, тъй като не са били упълномощени да коментират въпроса, са заявили, че министерството не е отговорно за воденето на записи за добитъка и разчита на данни, предоставени от общините. В страната липсва сигурен и надежден регистър, на който да се основава изплащането на субсидии за добитък, казват експерти.

"Освен ако не проведем национално преброяване на добитъка, за да видим с какво всъщност разполагаме, няма да имаме ясна картина", каза Димопулос.

Жалби за несъответствието между регистрираните субсидии и официалния размер на националното стадо говеда са подадени до Европейската прокуратура от  наскоро сформираната  лява партия "Гръцки ляв алианс" (ЕЛАС) на бившия премиер Алексис Ципрас, която проведе собствено проучване на броя на добитъка.

"Жалби са изпратени до Европейската прокуратура", каза Томас Мосхос, който ръководи селскостопанската политика на партията. Той добави, че Земеделската асоциация на Кастория, организация на дребни фермери, на която той е председател, заедно с други асоциации вече са подали жалби до органа.

Европейската прокуратура, която отказа да потвърди, че проучва въпроса, вече води десетки дела, включващи хора, за които се твърди, че са получили селскостопански средства от ЕС за пасища, които не притежават или не са наемали, или за земеделска работа, която не са извършвали.

През юли агенцията  обяви,  че е повдигнала обвинения срещу 22-ма обвиняеми, включително четирима депутати от управляващата партия "Нова демокрация", като част от разследването си за селскостопански измами. Делата срещу депутатите започват в Атина през октомври. Всички те отричат ​​всякакви нарушения.

Ветеринарни лекари и служители в OPEKEPE - агенцията, която преди това е отговаряла за разпределението на селскостопанските средства от ЕС и е била закрита  поради скандала със субсидиите за селското стопанство - са играли роля в завишаването на данните за добитъка, според документ, представен от Европейската прокуратура на гръцкия парламент с искане за сваляне на имунитета на няколко депутати.

Случай в Европейската прокуратура, свързан със законодател от "Нова демокрация", се отнася до предполагаеми плащания на субсидии на развъдчик за повече крави, отколкото той действително притежава. Според досието по делото, видяно от POLITICO, законодателят се е обадил на висш служител на OPEKEPE, за да настоява за плащането, и е заявил, че ветеринарен лекар вече е променил номерата на животните на развъдчика в официалната ветеринарна база данни, увеличавайки субсидията, за която той има право. Делото ще бъде разгледано на 2 октомври.

Скандалът накара правителството да въведе нови мерки за контрол, като например електронна система за идентификация на овце и кози, използваща стомашни капсули, известни като болуси. Системата трябва да бъде пилотно тествана тази година във ферми с над 900 животни, обхващащи около 700 000 овце и кози, преди да бъде разширена през следващите години.

През март Гърция представи на властите на ЕС план за действие, в който се определят мерки за предотвратяване на неправомерното разпределяне на средства за селското стопанство.

Европейската комисия заяви, че ще работи с Гърция, за да помогне за "по-нататъшното подобряване на управлението" на европейските земеделски субсидии. "Отбелязва се добър напредък - заяви комисарят по земеделието Кристоф Хансен в писмено изявление - Но все още има работа, която трябва да се свърши."