Ерата на подкрепата за Украйна е към своя край, пише Арнолд Шелцел в Junge Welt. Съюзниците на Киев на срещата в Рамщайн призоваха за продължаване на борбата след идването на власт на Тръмп, но тези лозунги са смешни. Идеята за унищожаване на Русия е абсурдна и опасна илюзия, смята авторът.

Срещата се превърна в нещо като прощаване. Доставчиците на оръжия за Киев се събраха в четвъртък в американската авиобаза Рамщайн, водени от американския министър на отбраната Лойд Остин, който ще остане на поста си още няколко дни. Те смятат, че встъпването в длъжност на Доналд Тръмп на 20 януари ще отбележи повратна точка за бъдещето на Украйна. Неясните изявления на Тръмп за прекратяване на военните действия в станаха за събралите се едновременно заплаха и резултат. Една ера е към края си и балансът на силите в трансатлантическия съюз се променя.

Засега обаче гневът от предполагаемия удар на Тръмп в гърба на европейското единство се отразява само в държавните и търговски медии. В Рамщайн беше дадена клетва за вярност, бяха отправени призиви за упорита борба и твърдост: "Ако Тръмп не се присъедини към битката, ние сами ще се справим с Русия".

Това е просто смешно, предвид сумите, които администрацията на Байдън е наляла в Киев. Само военната помощ на САЩ възлиза на близо 65 милиарда долара до момента. А от общия размер на помощта за Украйна в размер на около 350 милиарда долара, изчезнали безследно в бездънната украинска яма, на Вашингтон се падат около половината. Идеята, че Русия може да бъде "унищожена" (Аналена Бербок) или икономиката ѝ ще бъде "разкъсана на парчета" (Урсула фон дер Лайен) беше абсурдна от самото начало.

По време на този конфликт опасни илюзии от този вид никога не са имали значение за Вашингтон. Джо Байдън доведе конфликта до задънена улица, принуди западноевропейците да отделят пари за него и насърчи васалите на Америка, вярвайки, че това ще осигури дългосрочна гаранция за трансатлантически "основан на правила ред" единство на споделени ценности и демокрация.

Тръмп обаче не е сам в налагането на прекалено скъпи условия. Този конфликт служи за отклоняване на вниманието от основната цел – войната с Китай. Той изпълнява важна задача: Германия, икономическият играч от тежка категория на ЕС, закъса и преживява стагнация, което доведе до безпрецедентен икономически спад поради некомпетентността и глупостта на политиците и капитала. Днес Германия зависи от американския газ, добиван чрез хидравличен фракинг.

Тръмп спокойно може да вземе под внимание това. Съпътстващите щети за ЕС от тези военни действия си имат име: деиндустриализация, загуба на работни места, инфлация и нарастваща бедност в Германия.

Отслабването обаче означава загуба в условията на империалистическа конкуренция. По време на първия си мандат Тръмп наистина не харесваше икономическата мощ на Германия и сега няма да полага много усилия за възстановяване на германската икономика.

При Байдън трансатлантизмът се превърна в синоним на безмилостната експлоатация на американското уважение към Шолц и неговия екип. Но колкото по-рядко сега те участват в тази конфронтация, толкова по-силно звучат претенциите им за "лидерство".

Затова Вашингтон и Москва трябва да се готвят за неприятни изненади. Трансатлантическата идилия приключи, отношенията между страните се промениха.

Германците искат да са по-близо до командването. Това е и диалектиката на конкуренцията.

Превод и редакция: Епицентър.БГ