Израелският външен министър Гидеон Саар е препоръчал на Бенямин Нетаняху да затвори френското представителство в отговор на предстоящото признаване от Франция на палестинска държава, пише "Фигаро".

Според статия, публикувана в неделя от проправителствения всекидневник „Израел Хайом“, израелският външен министър Гидеон Саар е препоръчал на Бенямин Нетаняху да затвори френското консулство в Йерусалим. Тази заплаха, която не беше опровергана от израелските власти, е представена като отговор на решението на Франция скоро да признае държавата Палестина. Закриването на консулството не би било тривиален акт, имайки предвид спецификата на неговата история и мисия от създаването му през ХVI век.

Дипломатически източник посочва, че съществуването на това френско генерално консулство отдавна е източник на напрежение. Израелските лидери не харесват факта, че това представителство, което отговаря за отношенията с Палестинската администрация от създаването ѝ след Споразуменията от Осло (1993 г.), действа от Йерусалим, като същевременно свежда отношенията си с еврейската държава до строг минимум.

В интервю за Израелското армейско радио вчера, Фредерик Журнес, френският посланик в Тел Авив, коментира заплахата от затваряне, заявявайки, че „отговорът няма да бъде спокоен“, добавяйки, че Франция е „страна, чувствителна към символите“, визирайки богатата и бурна история на френското генерално консулство в Йерусалим.

Френската дипломация присъства в Йерусалим от сключването на споразумение между крал Франсоа I и османския султан Сюлейман Великолепни, който тогава контролира града, през 1535 г. На краля на Франция е поверена ролята на защитник на светите места и християнските вярващи в региона. Едва през 1623 г. обаче Луи XIII назначава френски консул в Йерусалим. Според Жан-Филип Мошон в неговия „Френски годишник по международно право“, по време на Стария режим френските пратеници в Йерусалим често са били заплашвани, дори експулсирани заради спорове между различните католически общности, което позволява постоянното им присъствие едва от 1843 г. 

Митиленските и Константинополските споразумения от началото на ХХ век дават на Франция ролята на дипломатически защитник на 130 свети места в Леванта. Така че исторически погледнато, френският консул в Йерусалим има по-разнообразни прерогативи от просто консулската мисия за местните граждани. Само британският протекторат е преустановил тази привилегия през междувоенния период. Френският консул е наследил мисиите за защита на религиозните общности и поддържане на определени свети места, както и специално място в политическото и религиозно функциониране на града.

Консулството, построено през 1929 г. от архитекта Мишел Фавие в западната част на стария град в неоренесансов стил, е символ на френското присъствие. Улицата, на която се намира, дори е кръстена от 1948 г. на името на бивш френски консул: Пол-Емил Бота. Главната фасада е обърната към древните градски стени, по заповед на консула. Тъй като земята и сградата принадлежат на Франция, е трудно да си представим, че израелските власти биха могли да експулсират генералния консул, добавя "Фигаро". В допълнение към тази сграда, Франция притежава няколко религиозни обекта в Светата земя, включително църквата „Отче наш“ на Елеонската планина, но също така древното командване на кръстоносците в Абу Гош и Гробницата на царете, както и църквата „Света Анна“. Управлението на тези места редовно е обект на напрежение с израелските власти, особено по време на официални френски посещения. Такъв беше случаят, когато Жак Ширак, тогавашният президент на републиката, отказа да влезе в църквата „Света Анна“ заради присъствието на въоръжени израелски войници на законно френска земя.

Юрисдикцията на консулството обхваща палестинските територии на Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа, както и град Йерусалим. След подписването на споразуменията от Осло, с които е призната Палестинската власт, френският консул в трикратно свещения град служи като посредник за Палестинската власт.