След като американската политика в Близкия изток е в разпад, Доналд Тръмп може да се окаже основният бенефициент на ескалацията в региона

През изминалата година администрацията на Байдън се мъчеше да предотврати регионална война в Близкия изток, опасявайки се, че тя може да въвлече САЩ или да всее хаос в световната икономика.

Сега тази политика е много близо до провал. За втори път тази година Иран изстреля ракети към Израел, а САЩ помогнаха на Израел да свали ракетите. Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан обеща, че ще има "тежки последствия" за Иран, и заяви, че САЩ ще "работят с Израел", за да гарантират това. Това звучи зловещо като заплаха за съвместни американско-израелски военни действия срещу Иран.

През април Израел беше убеден да ограничи ответните си действия до ниво, което иранците можеха да приемат мълчаливо - и размяната на удари спря. Този път изглежда много по-малко вероятно ескалацията в размяната на удари между Иран и Израел да бъде предотвратена.

Израел току-що започна втори фронт във войната си с регионалните си врагове с наземно нахлуване в Ливан, което е продължение на унищожителните удари, които вече нанесе на "Хизбула" - подкрепяната от Иран бойна сила. Правителството на Бенямин Нетаняху явно смята, че е накарало враговете си да бягат. То може би иска да отвърне на удара на Иран с надеждата да нанесе трайни щети на ислямската република и може би на нейната ядрена програма, от която се страхува.

Иранците със сигурност ще са разбрали рисковете от израелската контраескалация и някои в Техеран може да се опасяват, че влизат в капан, като отново изстрелват ракети към Израел. Но ако не успеят да отговорят на израелските атаки срещу "Хизбула" - които последваха убийството през юли на лидера на "Хамас" Исмаил Хания в Техеран - това също ще изглежда като сериозен риск за Иран.

Мрачната логика на войната и възпирането предполага, че сила, която не е в състояние да защити приятелите си или да отговори на атаките в столицата си, изглежда слаба. А слабостта потенциално подтиква към нови нападения, като същевременно води до загуба на влияние и престиж.

Зад твърдите си думи Белият дом може би все още призовава Израел да прецени отговора си и да не отвръща на удара толкова силно, че Иран да се почувства принуден отново да вдигне залога. След като се изтегли от Афганистан, администрацията на Байдън не желае да бъде въвлечена в нов конфликт в Близкия изток.

Тъй като израелските сили вече се сражават в Газа и Ливан, правителството на Нетаняху може би има свои собствени причини да не ескалира прекия конфликт с Иран точно сега. Но ако израелците решат, че все пак искат да предприемат много по-твърди преки действия, те вече показаха, че могат безпроблемно да пренебрегнат призивите на администрацията на Байдън за сдържаност. Белият дом може би се надява, че като работи с Израел, ще може да упражни по-голямо влияние върху силата и характера на израелския отговор.

В продължение на много месеци САЩ настояваха Израел да не предприема нападение срещу "Хизбула". След като Израел започна военни действия миналия месец, администрацията на Байдън се присъедини към Обединеното кралство, Франция и други страни, като призова за незабавно прекратяване на огъня в Ливан. Това отново беше пренебрегнато.

Готовността на правителството на Нетаняху просто да пренебрегне желанията на своя най-близък съюзник и гарант за сигурността произтича от парадокса, който е в основата на политиката на САЩ. Администрацията на Байдън може многократно да призовава Израел да прояви сдържаност в Газа и Ливан. Но тя също така винаги ще защитава Израел от последиците от ескалация, позовавайки се на всеобхватния ангажимент да го защитава от Иран и другите му регионални врагове.

В резултат на това израелското правителство разбира, че противопоставянето на администрацията на Байдън е почти безрисково. Всъщност дори може да има някои ползи, ако привлече САЩ да разгърнат военната си мощ срещу Иран.

Вероятността Америка в случай на криза да откаже да подкрепи Израел, която винаги е малка, се свежда до минимум поради факта, че до президентските избори в САЩ остава малко повече от месец. Камала Харис флиртуваше с възможността да заеме по-твърда позиция спрямо Нетаняху по отношение на Газа. Но тя също така ще иска да изглежда твърда и напълно подкрепяща Израел в момент на опасност. И не може да рискува да изглежда мека по отношение на Иран, с който САЩ имат своя собствена дълга история на противопоставяне, датираща от заложническата криза през 1979-81 г.

Въпреки това настоящата опасна ситуация може да се окаже лоша новина за Харис. Доналд Тръмп обича да твърди, че по време на неговото президентство светът е бил в мир, но че "слабостта" на администрацията на Байдън е довела до войни в Европа и Близкия изток. Тази последна ескалация идеално пасва на неговия наратив.

Всеки път, когато в Америка се провеждат президентски избори, се спекулира за възможна "октомврийска изненада", която да преобърне хода на надпреварата само няколко седмици преди вота. Израел и Иран току-що поднесоха октомврийската изненада на тези избори и Тръмп може да се окаже нейният бенефициент.