Президентският лагер на Макрон е на второ място след инфарктния вот

За всеобща изненада според първоначалните резултати от френските парламентарни избори лявата коалиция "Нов народен фронт" е на първо място с между 180 и 215 места, съобщи в. "Фигаро". На второ място е Президентският лагер на Макрон със 150 и 180 места. И на трета позиция са крайнодясната партия Национално обединение и съюзници, които ще получат между 120 и 150 места. Републиканците и различните десни партии ще получат между 60 и 65 места. Останалите по-дребни партии имат 10 места.

Резултатите от изборите могат да принудят президента Еманюел Макрон да управлява с крайнолеви опоненти или да доведат до хронична политическа нестабилност седмици преди началото на летните олимпийски игри в Париж.

Още преди изборите анализаторите смятаха, че във Франция би било възможно да се предотврати идването на крайната десница на власт и да се състави правителство с помощта на коалиция от леви и центристи (коалицията на Макрон). На практика обаче това е малко вероятно, тъй като президентът Макрон смята крайната левица за многократно по-лоша от крайната десница. "Крайната левица не иска секуларизъм. Те отхвърлят имиграционните закони, които ни позволяват да управляваме по-добре. И искат гротескни неща като промяна на половата идентичност, като отидеш в кметството", каза Макрон пред в. "Паризиен". За съюз между неговата партия и Новия народен фронт не може да става и дума, повтори президентът след заседанието на кабинета на 3 юли.

Снимка: БТА

Днешният алианс на крайната левица, социалдемократите и зелените настоява за минимална заплата от 1600 евро, намаляване на пенсионната възраст до 60 години (тоест анулиране на пенсионната реформа на Макрон) и други социални придобивки, които ще доведат до повече бюджетни разходи. Освен това левите настояват за незабавното признаване на Палестина като държава и искат да продължат да снабдяват Украйна с оръжия за борба с Русия. Те също така гарантират продължаването на дейността на обществените медии, които крайната десница настоява да закрие.

Макар че "Национално обединение" се класира на първо място на първия тур миналата неделя, шансовете за категорична победа на крайната десница намаляха през изминалата седмица, тъй като центристките и левите кандидати неохотно се обединиха, за да се опитат да попречат на партията на Марин Льо Пен да вземе властта за първи път. Стотици кандидати в 577-те избирателни района във Франция се оттеглиха от надпреварата, за да предотвратят разцепление на вота срещу "Национално обединение".

Избирателната активност бе рекордна за последните десетилетия - към 17:00 ч. тя е била 59,71%, съобщи Министерството на вътрешните работи в Париж. Това е най-високата активност на парламентарни избори от 1981 г. насам, които тогава се провеждат след избирането на социалиста Франсоа Митеран за президент.

Проучване, публикувано в петък, показа, че крайнодясната партия на Марин Льо Пен "Национално обединение" и нейните съюзници губят позиции.

Проучването на Ipsos показа, че стратегията на центристкия алианс на президента Еманюел Макрон и левите партии да извадят над 200 кандидати от тристранните надпревари на втория тур, за да консолидират вота срещу партията на Льо Пен е проработила. Стратегията, наречена front républicain, изискваше от избирателите "да си запушат носа" и да гласуват за партии, които обикновено не подкрепят, за да блокират крайнодесните.

Според прогнозите на левият блок "Нов народен фронт" (Nouveau Front Populaire) се предвиждаше второ място със 145-175 места. Динамиката на властта в левицата също се променя: доминиращата досега крайнолява партия "Непокорена Франция" (La France Insoumise), водена от антикапиталистическия активист Жан-Люк Меланшон, може да се окаже с 58 до 68 места, точно пред лявоцентристката Социалистическа партия с 51 до 61 места

Снимка: БТА/АП, Aurelien Morissard

Проучванията също така предвиждаха, че алиансът "Заедно" на Макрон може да си осигури от 118 до 148 места, а според екзитполовете те печелят повече, но това е значително по-малко от приблизително 250-те места, които имаше в предишния парламент, но не е пълното унищожение, за което имаше опасения.

През последните дни кампанията на "Национално обединение" имаше труден момент, тъй като някои от кандидатите се оказаха зле информирани в интервюта, а за няколко други беше разкрито, че са публикували расистко или ксенофобско съдържание онлайн. Кандидатка за депутат в Нормандия, която се кандидатира за първи път, се оттегли от надпреварата, когато се появи стара снимка, на която тя носи нацистка шапка.

Преди втория тур на изборите в неделя кампанията беше белязана от напрежение, тъй като няколко участници в кампанията бяха нападнати, а десетки хиляди полицаи се готвеха да бъдат разположени в цялата страна в деня на гласуването.

Лидерът на "Национално обединение" Марин льо Пен прогнозира, че ако партията ѝ не спечели абсолютно мнозинство, ще настъпи "блато". В продължение на една година страната ще бъде в застой в най-лошия за нея момент".

Председателят на френската крайна десница “Национален сбор” Жордан Бардела призна загубата на втория тур на предсрочните парламентарни избори

Снимка: БТА/АП, Aurelien Morissard

Какво ще се случи по-нататък?

Сегашните избори бяха парламентарни, което означава, че Макрон ще остане президент до 2027 г. Въпреки това той вероятно ще трябва да работи с ново правителство и премиер, които може да са враждебно настроени към него, което поражда опасност от безизходица или хаос.

Политическият обичай повелява президентът да избере премиер от партията или коалицията с най-много места в парламента. Френският премиер и кабинетът се отчитат пред долната камара на парламента и определят политиките на страната. Те обаче се назначават от президента, който има широки изпълнителни правомощия и се избира пряко от населението.

Обикновено президентът и премиерът са политически обвързани. На всеки пет години във Франция се провеждат президентски и парламентарни избори с разлика от няколко седмици, което позволява на избирателите да подкрепят една и съща партия два пъти.

Но когато президентът и Националното събрание не са в съгласие, президентът няма друг избор, освен да назначи премиер от противниковата партия - в противен случай депутатите могат да го свалят с вот на недоверие.

Такива случаи е имало и преди - между лидерите на лявата и консервативната партия през 1986-1988 г., 1993-1995 г. и 1997-2002 г. Но съвместен мандат между Макрон, проевропейски центрист, и Бардел, евроскептичен националист, би бил безпрецедентен.

Какво ще стане, ако никой не получи абсолютно мнозинство? Социологическите проучвания показваха, че вероятният сценарий е долната камара да бъде разделена на три блока с противоречиви програми и в някои случаи с дълбока враждебност помежду си: Нов народен фронт, редуциран центристки съюз, включващ партията на Макрон "Ренесанс", както и Национален сбор (Национално обединение).

Понастоящем нито един от блоковете не е в състояние да намери достатъчно партньори, за да формира мнозинство, което оставя Макрон с ограничени възможности.

Снимка: БТА/АП, Aurelien Morissard

"Френската политическа култура не е склонна към компромиси. Институциите на Франция са създадени, за да създадат "ясно мнозинство, което може да управлява самостоятелно", казва Сами Бензина, професор по публично право в Университета в Поатие, цитиран от в. "Ню Йорк Таймс". "За първи път в Петата република няма да може да се състави правителство, защото няма стабилно мнозинство", казва той.

Някои анализатори и политици предположиха, че широката междупартийна коалиция може да включва от Зелените до по-умерените консерватори. Франция обаче не е свикнала да изгражда коалиции и някои политически лидери изключват тази възможност.

Друг вариант е временно правителство, което да се занимава с ежедневните дела, докато се стигне до политически пробив. Но и това би било отклонение от френската традиция.

Ако нито едно от тези решения не проработи, страната може да се окаже за месеци наред в политическа безизходица.

Предизборната кампания, която бе една от най-кратките в съвременната история на Франция, беше белязана от напрегната атмосфера, расистки инциденти и актове на насилие.

Още преди вота имаше опасения, че протести след изборите ще се превърнат в насилие. Властите са разположили около 30 000 служители на силите за сигурност в цялата страна, включително около 5 000 в Парижкия регион, за да се справят с евентуални безредици.