Атанас Папаризов (ПЕС). – Уважаеми г-н Председател, господин Министър, г-н Комисар, като представител на най-засегнатата страна се обръщам към Вас и към институциите, които представлявате, да се предприемат незабавни действия за възстановяване на доставките, като се използват всички политически средства и всички основания, съдържащи се в международното право. Надявам се, че на основание на принципа на солидарността Съветът и Комисията ще приемат българските предложения за включване в неизползваните 5 милиарда евро на проектите за трансгранични връзки между България и Румъния, България и Гърция, за разширяване възможностите на хранилището в Чирен, за да може да се покриват най-спешните нужди, а така също и за развитие на възможности за съвместно използване на терминали за втечнен газ.
Като докладчик по един от документите в трети енергиен пакет считам, че въпросът за преди всичко прозрачността и за спазването на правилата е по-важен от всички други въпроси, свързани с клаузата за трети страни. Надявам се също така, че Комисията най-скоро ще отговори на запитването, което отправихме с г-жа Podimata във връзка с дългосрочните мерки, които ще бъдат предприети, за да може преди пролетния Европейски съвет действително да разполагаме с една обща политика и с действени мерки, които да решават подобни проблеми на възникналите в момента, проблеми, които днес бяха наречени безпрецедентни, необосновани и неразбираеми от комисаря Барозу.

Биляна Илиева Раева (АЛДЕ). – Уважаеми колеги, при изострената икономическа криза и тежки последици от газовия конфликт е наложително единодействието между всички национални и европейски институции. Мащабите на проблема изискват концентрация на усилията и обединения на наднационално и надпартийно ниво в името на европейските граждани, на техните интереси и на техните права.
Алтернативните източници на енергия и новите технологии ще намалеят зависимостта ни от вноса на суровини и енергия. След икономическите, социалните, следват и екологичните проблеми от газовата криза. Преминаването на цели индустрии от газ на мазут, както се случи в България, води до забавяне на плановете на Европейския съюз за намаляване на парниковите емисии. Оценяваме навременната намеса на европейските институции, но е необходимо приоритетно партньорство за подобряване на енергийната ни независимост. Затова европейският план за икономическо възстановяване трябва да вземе предвид чрез финансова подкрепа актуалните нужди за изграждане на алтернативна енергийна инфраструктура, особено на най-зависимите страни, каквато е и България.
Призоваваме Европейския парламент да се ангажира с ясна позиция, позволяваща координирани действия на всички институции за разрешаването на тази газова криза и недопускането на бъдещи такива.

Димитър Стоянов (Независими). – Благодаря, г-н Председателю. По всеобщо мнение, най-пострадала от газовата криза беше България. Разбира се, вината тепърва ще се установява, както от страна на това кой е виновен за спирането на газа, така и кой е виновен за това, че България се оказа с недостатъчни запаси, така че да устои на тази газова криза. Но нека да видим какво бихме могли да направим в бъдеще. Едната опция е чисто вътрешнополитическа и касае намирането на алтернативен източник, с който България да задоволява нуждите си в подобни други случаи. Но другата опция, която имаме в момента, зависи пряко от волята на Комисията.
Ние разполагаме, България разполага, с един огромен енергиен източник, който в момента беше затворен по политически причини, и този източник се нарича АЕЦ „Козлодуй“. В момента България е активирала електрически централи на въглища, които замърсяват околната среда много повече, отколкото която и да е ядрена електроцентрала, и съм сигурен, че колегите от Зелените ще се съгласят с това. Отрязването на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“, които претърпяха десетки и десетки проверки, които доказаха, че те са напълно безопасни, беше една огромна грешка, която нанесе огромни поражения на българския народ, и сега българският народ продължава да страда допълнително за това, че няма от къде да си набави енергия.
И затова аз апелирам към Комисията: крайно време е да разрешите както България, така и Словакия, да отворят своите напълно безопасни ядрени централи, с които да осигурят своя недостиг на енергия.

Кристиан Вигенин (ПЕС), в писмена форма. – В газовата война между Русия и Украйна най-потърпевши се оказаха най-невинните. Сегашната ситуация показа нагледно колко зависима е Европа не само от източника на ресурсите, но и от транзитните страни. Показа колко несправедливи са били критиките към алтернативните тръбопроводи като Северен поток и Южен поток. Показа, за съжаление, и колко е безпомощен Европейският съюз да помогне на най-засегнатите си членки и да гарантира сигурността на гражданите си.
Нашата основна задача сега е възстановяването на доставките на газ и ЕС трябва да впрегне целия си политически ресурс, за да убеди Русия и Украйна да освободят 18-те страни-членки, които държат като заложници.
Втората стъпка трябва да бъде подкрепа за най-силно засегнатите страни - в условията на икономическа криза и свиващи се пазари, ударът с липсата на газ може да се окаже фатален за много предприятия в моята страна и хиляди хора ще останат без работа. Кой ще отговаря за това?
Третата и най-важна стъпка в дългосрочен план е изграждането на алтернативните газопроводи, особено Набуко, инвестиции в свързването на газопреносните мрежи на страните-членки и изграждане на хранилища, които да осигурят по-големи резерви.
Изводът е един - имаме нужда от единна европейска политика, но е жалко, че го осъзнаваме винаги след дълбоки кризи.

Маруся Иванова Любчева (ПЕС), в писмена форма. – Много е трудно да обсъждаме темата за газовата криза при условие, че Съветът, ЕП и ЕК се оказаха с вързани ръце за нейното приключване. Но дебатът е много важен, макар и недостатъчен. Искам да благодаря за изразената от всички колеги от различни политически групи и държави-членки подкрепа към България и останалите страни, потърпевши от кризата.
В същото време това не води до появата на газ и създаването на нормални европейски условия за живот на нашите съграждани. В резултат на тази криза България се превърна от енергиен център на Балканите в газов кризисен щаб.
Ето защо трябват неотложни действия. Последствията от кризата са хуманитарни и икономически. Като добавка към финансовата и икономическата криза, това дестабилизира страните ни. Необходимо е ЕП да приеме резолюция, в която да определи позицията си и мерките, чрез които ще преодолеем кризата. Днес и сега. И тези мерки трябва да включат и ядрената енергетика, и търсене на нови източници на природен газ. Трябва ни нов механизъм за действие и нов инструментариум.
Ако ЕП днес не е част от решението на проблема, той става част от самия проблем и негативният политически резултат ще остане за ЕС.

Метин Казак, евродепутат от АЛДЕ, ДПС.Уважаеми г-н Председател,
Въпреки споразумението между Русия и Украйна да се възстановят доставките на руски газ към Европа, отново пропаднаха надеждите на милиони европейски граждани да получат газ.
Независимо от причините - технически, финансови, политически, това безпрецедентно „газово ембарго” не може да бъде оправдано. В зима с рекордно ниски температури е безотговорно и нечовешко да се обричат милиони европейски граждани на студ.
За България, която е най-потърпевша от страните в ЕС е особено важно да се спази принципът „Pacta sunt servanda” и доставките на газ да бъдат незабавно възстановени. За причинените щети и страдания на хората и за неизпълнението на договорите да бъде потърсено справедливо обезщетение.
Поздравявам чешкото председателство за активната му посредническа роля за преодоляването на тази криза. Повече от всякога сега е необходимо ЕС да приложи стария мускетарски девиз на солидарността „Един за всички, всички за един” и да помогне финансово на пострадалите страни като България за жизненоважни проекти, които ще обезпечат енергийната им сигурност.
Време е да покажем силата и единството на нашия Съюз за приемането на дългосрочна енергийна стратегия.

Николай Младенов (ЕНП-ЕД). – Благодаря, г-н Председател. В момента гражданите на 18 страни-членки се държат като заложници в политическия спор между Украйна и Русия. Казвам политически спор, защото всички станахме свидетели на това как „Газпром“ и доставките на енергия от Русия се използват за политическо оръжие за оказване на натиск върху суверенна страна. Гражданите на Европа се държат като заложници. Доставките идват от Русия. Кранчето е спряно в Русия. Да, Украйна носи определена вина и се обръщам и към Съвета, и към Европейската комисия, кажете на нашите приятели в Украйна, бъдете ясни и категорични, че докато те, опозиция и управляващи, не застанат с единна позиция по ключови въпроси на тяхното развитие, няма да могат да се справят с този натиск, който се оказва върху тях, съответно и върху нас. Както ние в нашите страни имаме консенсус по ключови въпроси, така и те трябва да имат консенсус по ключови въпроси.
Второ, „Газпром“ дължи неустойки на нашите страни, защото в момента България, най-засегнатата страна от Европа, зависима изцяло от енергийните доставки на газта в Русия, трябва да потърси правата си и трябва да ги потърси от доставчика, който в случая е руската страна.
Трето, енергетиката в Европа трябва да бъде изговорена с един глас и този глас ясно трябва да каже „да“ на ядрената енергетика в Европа, „да“ на алтернативните източници на енергия, „да“ на различните тръби, които ни правят по-малко зависими от един доставчик, „да“ на по-големите хранилища, „да“ на повечето връзки между страните-членки, за да избягаме от подобен тип кризи.
И на последно място, искам да кажа, че тук голяма критика в нашия случай търпи и българското правителство, което всичките години, в които управлява, крие договорите за доставки с Русия и не направи нищо за диверсифицирането на източниците на доставки на нашата страна.