В сърцето на редица разделителни линии в региона, между Сирия на запад и Иран на изток, за момента Ирак е пощаден от регионалните железни прегръдки. Ситуация, която международните и регионалните играчи се опитват да поддържат, полагайки усилия да стабилизират страната. Свидетелство за това са многобройните дипломатически визити като тази на иранския президент в Багдад миналата седмица или тази на иракския му колега Бархам Салих в Париж в края на февруари и в Анкара през януари. Всички имат интерес Ирак да се стабилизира. И причина за това е, че страната е стратегическа за борбата с тероризма, точно когато халифатът на Ислямска държава изживява последните си дни, но множество спящи клетки продължават да присъстват в Сирия и Ирак. Освен това Ирак е считан за надежден и важен политически партньор, както и за атрактивен пазар, пише в свой анализ ливанският всекидневник L"Orient-Le Jour.

Сравнението със Сирия е шокиращо. Докато Западът отказва да участва във възстановяването на Сирия и да възстанови контактите с Дамаск в условията на липса на политически процес, той подава ръка на Ирак , за да му помогне да обърне страницата с Ислямска държава.

"Ирак е държава, която има потенциала да участва в т. нар "съксес стори". Той има петрол, пари и голям човешки ресурс. И е стратегически от гледна точка на географското си положение в сърцето на региона", обяснява Мишел Дюкло, бивш посланик на Франция в Сирия и член на института Монтен. "Ирак беше арена на конфронтация между чужди сили и най-вече на териториална и идеологическа експанзия. Сега той не е пасивен актьор и е в състояние да стане играч, способен да съществува самостоятелно", добавя още той. Става дума за това настоящите играчи в страната да предотвратят възможността тя да изпадне отново в мрачен период на война или на борба с тероризма. "Сгромолясването на една държава преувеличава опасности като тероризма или масовото преселение на хора. "По-добре е да се управлява една слаба, но функционираща държава", уточнява Хейко Вимен, специалист по Ирак в Crisis Group. Тази всеобща воля за стабилизиране на страната не пречи на играчите-участници да имат различни интереси.

Всеки има своето парче от тортата

САЩ и Иран са на нож и същевременно имат нужда от Ирак. Техеран иска да консолидира регионалната си стратегия и да заобиколи икономическите санкции, на които е подложен, а Вашингтон иска на всяка цена да ограничи иранското влияние в региона. Неотдавна двамата съперници постигнаха съгласие да не превръщат Ирак в бойно поле, установявайки своеобразен модус вивенди, който се материализира посредством назначаването през октомври на новия премиер Адел Абдел-Махди, който беше подкрепен едновременно от Белия дом и Ислямската република. Впрочем, и двете сили се радват на сериозно присъствие в страната. САЩ разполагат с повече от 5000 войници на терен и са участвали широко във възстановяването и консолидацията на някои официални иракски институции. Що се отнася до Иран, то той разшири влиянието си благодарение на подкрепата си за парадържавни формирования като шиитските милиции. Те придобиха важност постепенно, след като заеха втора позиция на последните парламентарни избори през май 2018 г. Приносът на двете страни в борбата срещу Ислямска държава е равен.

"За САЩ е важно да съблюдават страната да остане обединена, да се подсили правовата държава и да се забрани връщането на ИДИЛ или други терористични организации. За Иран целта е да запази контрола върху страната посредством своите хора в управлението, както и чрез своите милиции, по такъв начин, че да попречи на завръщането на ИД, като същевременно ограничи влиянието на САЩ и на сунитите в страната.", добавя Уаел Алзаят, главен съветник на бившата американска посланичка в Обединените нации Саманта Пауър.

Франция от своя страна иска да се позиционира като партньор, способен да предложи трети път, посредник в региона по проблеми като възстановяването на Ирак, за което е заела над 400 млн. евро, както и да запази редовни контакти с Иран, отношенията с който в момента са изострени.

Анкара държи на това да се разбира с Багдад, особено по въпроси, касаещи сигурността, в рамките на борбата с кюрдските сили на ПКК, които смята за терористи. Въпреки, че турската авиация регулярно извършва удари в масива Кандил и в района на Синджар, Сараят се надява на по-близко сътрудничество с Ирак.По този повод турският президент Реджеб Таийп Ердоган трябва да посети Багдад на 31 март, за да препотвърди разбирателството между двете страни и да обсъди евентуални съвместни операции в региона.

Дълбоки белези

Ще е необходим повече от един семпъл оптимистичен волунтаризъм, за да може Багдад да се изправи срещу многобройните капани, останали след ИДИЛ.

Икономически Ирак е в плачевно състояние. Въпреки че страната изобилства от петрол, особено на юг (близо до Басра), иракчаните не могат да се възползват от него и са подложени на трудни условия на живот. Споменът за масовите демонстрации от август миналата година срещу липсата на обществени услуги и повишаването на безработицата още е жив. Към него се прибавят проблемите с ендемичната корупция в Ирак и струпването на населението в градове, силно засегнати от войната срещу ИД и от които са останали само руини. Багдад в крайна сметка остава в дълбока зависимост от иранците.

Не липсват и политически трудности. Въпреки успешно организираните избори и назначаването на новия президент Бархам Салех, на новия премиер Адел Абдел-Махди и на ново правителство, страната не може да отбележи напредък и да приложи необходимите реформи за "преосноваването си". Американците, които фаворизираха възстановяването на един определен брой иракски политически институции, остават много влиятелни , без да говорим за значението на шиитските милиции, подкрепяни от Техеран в политическия живот на страната.

Конфесионалният въпрос, без съмнение най-трънливият, остава най-големият проблем в настоящата ситуация. В страна с преобладаващо шиитско население, сунитите остават маргинализирани и почти лишени от политическо представителство, което съществено допринесе за успеха на Ислямска държава.