Американските и японските индекси понесоха най-силния удар, банките и златото също

Световните фондови и валутни пазари изпаднаха в паника миналия петък, а притесненията се задълбочиха в "черния понеделник". И всички очаквания да се сложи точка на отминалите няколко дни, които приличаха на влакче в увеселителен парк със загуби и печалби по света, издържаха само два дни, защото в четвъртък всичко заприлича на миналия петък, когато пазарните участници изпаднаха в паника.

Това се дължеше на отслабващата американска икономика, разочарованието от изкуствения интелект и индустрията на чиповете зад него, както и заради укрепващата японска йена, разкри виновниците за срива британското списание The Economist.

Колко бързо се променя атмосферата

Само преди две седмици фондовите пазари се радваха на привидно неудържими печалби и рекордни месечни върхове. Първо в петък, а след това и в понеделник влязоха в състояние на свободно падане. Американският индекс Nasdaq, доминиран от технологичните гиганти се оказа в центъра на бума, падна с повече от 10% от своя връх през юли. Японският бенчмарк индекс Topix отчете двуцифрени загуби и се понижи с 6% само на 2 август, ниво, невиждано от 2016 г., последвано от спад от 3% на 1 август, който е най-лошият му двудневен период от 2011 г., припомня Ройтерс.

В други страни цените на акциите не са спаднали толкова много, но пазарните участници изпаднаха в паника и в понеделник. "Скалата на страха" на Уолстрийт, известна още като индекса VIX, която отразява очакванията на инвеститорите за пазарната ситуация, скочи до най-високите си нива след регионалната банкова криза, която удари Съединените щати миналата година.

Задълбочавайки се в анализирането на състоянието на отделните сектори и фирми, могат да се видят още по-мрачни настроения. Полупроводниковият индекс Philadelphia semiconductor, който проследява компаниите в световните вериги за доставка на чипове, загуби повече от една пета за няколко седмици. Фирмата Arm, например, е загубил 40% от пазарната си стойност. Цената на акциите на Nvidia, фаворит в предишния рали период, падна рязко. Започвайки от 30 юли, за три дни цената им падна със 7%, скочи с 13% и отново падна със 7%. На 2 август стойността на Intel, друг производител на чипове, падна с повече от една четвърт. И тази тенденция не се ограничава само до полупроводниковата индустрия. KBW индексът на акциите на американските банкови компании се понижи с 8% за броени дни. Подобна е ситуацията и с японските банки.

Сигурните убежища

към които инвеститорите традиционно се обръщат в трудни времена: златото, японската йена и държавните облигации на САЩ се справиха добре - или поне така изглеждаше. Тревожен, обаче, е фактът, че на 2 август дори цената на златото падна рязко - от пиковите си стойности с цели 2%. Обикновено златото играе ролята на защита от хаоса, който буквално витае във въздуха няколко дни. Фактът, че цената му е спаднала, предполага, че инвеститорите продават актива не защото искат, а защото трябва бързо да съберат пари, за да направят гаранционни депозити другаде. В този случай съществува риск да последват други спешни разпродажби, отбелязва Financial Times.

Три събития разстроиха инвеститорите

Първият е осъзнаването, че са имали нереалистични очаквания към изкуственият интелект (AI) и особено индустрията на чипове зад него. Най-големите колебания в цените на акциите в САЩ настъпиха през последните десет дни, когато пет технологични гиганта - Alphabet, Amazon, Apple, Meta и Microsoft - публикуваха данни, след които акционерите им изпаднаха в ужас. След това дори цените на акциите паднаха на Alphabet и Microsoft, чиито печалби надминаха очакванията на анализаторите, а Amazon пострада още повече. Широко разпространените провали показват постепенно утихване на предишната еуфория на инвеститорите относно всичко, свързано с AI.

Това ще има незабавно въздействие върху производителите на чипове, които могат да се сблъскат с безпрецедентно намаляване на търсенето на техните продукти, ако намалят инвестициите в AI. Всъщност последните седмици дадоха на съответните фирми много причини за безпокойство. На 17 юли акциите на полупроводниковите компании паднаха рязко, след като Доналд Тръмп предложи Тайван самостоятелно да покрива нуждите си от отбрана в конфронтацията с Китай. TSMC, която произвежда по-голямата част от най-модерните чипове в света, е базирана в Тайван и ще бъде атакувана в случай на инвазия. Администрацията на Байдън също планира да въведе нови ограничения върху вноса на оборудване за производство на микрочипове в Китай. Намаляването на запасите на последните не е изненадващо, предвид двойната заплаха от намаляване на търсенето и влошаване на геополитическата ситуация, отбелязва The Economist. Ето и другите два фактора, според британското издание.

Вторият фактор. Паралелно с технологичните компании потъва и американската икономика

което провокира пристъп на депресия сред инвеститорите. Всеки намек за по-бавен икономически растеж и отслабващ пазар на труда благоприятстваше покачването на цените на активите, тъй като се предполага, че инфлацията ще остане ниска и лихвените проценти ще бъдат намалени по-бързо от Федералния резерв. Но по времето, когато докладът за американските работни места излезе на 2 август, паниката започна да се покачва.

Докладът показва, че през юли нивото на безработица се е повишило до тригодишен връх от 4,3% и са били добавени само 114 хиляди нови работни места, въпреки че консенсусната прогноза беше за 175 хиляди. С други думи, рискът от рецесия, която мнозина смятаха, че е избегната, се увеличи. Всъщност трейдърите спекулират, че Фед ще намали лихвите с половин процентен пункт на следващото заседание на централната банка през септември, за да предотврати спада на икономиката. И това се повтаря, въпреки факта, че неговият председател Джером Пауъл отхвърли предположението, че подобен ход дори се обмисля.

Доходността на държавните облигации падна до 3.9%, повече от един процентен пункт под нивата им в края на април. Преди няколко седмици подобен спад в разходите по заеми щеше да повиши акциите. Сега, вместо да търсят по-евтини пари, инвеститорите се опасяват от страничните ефекти от забавянето на икономическия растеж и последиците от него за корпоративната рентабилност.

Третата движеща сила, която развълнува пазарите, е позицията на японската йена

През последните седмици йената се повиши спрямо кошница от валути с почти най-бързия темп през последните 20 години. Това отчасти се дължи на изненадващото решение на Японската централна банка да повиши лихвените проценти с една десета от процентния пункт в последния ден на юли. Повишаването на йената автоматично повлече надолу японските акции, тъй като много от най-големите компании в страната, разпръснати по света, като Hitachi, Sony и Toyota, правят печалби в чужбина в чуждестранни валути.

Това може отчасти да обясни спада на японските фондови индекси. По-важното тук, обаче, е ограничаването на популярните транзакции, свързани със слабата йена и ултраразхлабената парична политика на Японската централна банка. Комбинацията от тези два фактора направи възможно вземането на заеми при евтини йени, конвертирането на постъпленията в долари и инвестирането в държавни ценни книжа, с което се правят повече печалба чрез т. нар. "краткосрочни спекулации" или по известни сред икономистите като сarry trade сделки*.

Но с нарастването на лихвените проценти в Япония и падането им евентуално в САЩ, привлекателността на този подход намалява. За да се влошат нещата още повече, бързото укрепване на йената увеличава цената на изплащането на дълга в долари и изпраща търговията на червено. Резките промени през последните седмици ще принудят много инвеститори да затворят позиции и може би спешно да продадат други активи, което ще увеличи нестабилността както на американския, така и на световните фондови пазари, обяснява Ройтерс.

В края на eдна бурна седмица големият въпрос е дали някъде в разгара на хаоса е имало достатъчно рязък скок в цените на активите, за да застраши компании с висока експозиция. В тази връзка спадът в цените на златото и банковите акции изглеждаше зловещ, според Financial Times.

Друг е въпросът дали следващата седмица ще е по-добре или по-зле. Ако приемем, че нито един голям инвеститор няма да реши да разпродава активи, всичко ще зависи от общата атмосфера.

На пазарните участници не им се наложи да чакат дълго, защото

Централната банка на Япония (BoJ) реши да помогне и да се спаси положението

Влиятелният заместник-управител на Централната банка на Япония Шиничи Учида каза в сряда, цитиран от "Ройтерс", че централната банка няма да повишава лихвените проценти, когато пазарите са нестабилни. Изявлението на Учида контрастира с ястребовите коментари на гуверньора Казуо Уеда, направени миналата седмица, когато BoJ неочаквано повиши лихвените проценти.

BoJ увеличи основния си лихвен процент до 0.25% от диапазона от 0 до 0.1%, не виждани нива от последните 15 години. Банката също така съобщи, че ще намали месечния си темп на изкупуване на облигации до около 3 трлн. йени (19.6 млрд. долара) до първото тримесечие на 2026 г. Неотдавнашният темп на покупките беше около два пъти по-голям от тази сума. На пресконференция след решението, гуверньорът Уеда каза, че Банката на Япония ще продължи да повишава лихвите, ако икономиката и цените се движат в съответствие с прогнозата, сигнализирайки за шанса за стабилни повишения през следващите години.

След изявлението на Шиничи Учида средната стойност на акциите от индекса Nikkei в Япония се повиши и изпратиха йената рязко надолу. Волатилността на пазара се очерта като тест за стремежа на министър-председателя Фумио Кишида да трансформира Япония от нация на спестителите в една от инвеститорите, промяна от решаващо значение за четвъртата по големина икономика в света, тъй като тя се сблъсква с бързо застаряващо население.

Случващото се в Япония бързо се пренесе първо на азиатските пазари, след това на европейските и накрая на "Уолстрийт". Така повечето от индексите по света нараснаха значително и изтриха част от загубите от "черния понеделник".

Успокоението продължи само два дни

Акциите и доларът отново попаднаха под натиск в четвъртък, което се дължи на публикувания протокол от юлското заседание на BoJ, на което основният лихвен процент беше повишен до 0.25% от диапазона 0-0.1%, а някои членове на ръководството на Централната банка виждат необходимост от допълнително увеличаване на разходите по заемите, като един казва, че в крайна сметка те трябва да бъдат доведени до поне 1%.

Освен това, в четвъртък стана известно, че излишъкът по текущата сметка на Япония е спаднал до 1.53 трилиона йени през юни от 2.85 трилиона йени месец по-рано. Всичко това подкрепи йената, която скочи до обед с 0.15% до 146.14 йени за долар, което притесни инвеститорите.

"Когато имате шок от волатилност като този, който отмина и имате известна степен на отпускане в определени позиции, пазарите са много склонни към внезапни обрати, а също и към нарастващо безпокойство, докато корекцията продължава", каза Ерик Нелсън, макро стратег в американската банка Wells Fargo, пред Ройтерс. "Бих се изненадал, ако просто се върнем към това, че всичко е наред." Нелсън не се ангажира да прогнозира докога ще продължи волатилността.

Ако се съди по последните събития по пазарите (от понеделник и четвъртък - бел. авт.), нищо добро не може да се очаква, поне в краткосрочен план, прогнозира The Economist.

*Carry trade сделките е взимане валута на заем с нисък лихвен процент и инвестирането на средствата във валута с по-висок лихвен процент. По този начин инвеститорът печели от разликата между двете лихвени равнища. Тези сделки се прилагат при силно волатилен пазар на валути и акции, какъвто беше в понеделник. Операцията е много рискова, тъй като съществува опасност взетата на заем валута да загуби внезапно стойността си спрямо тази, която е продадена. Затова към подобни сделки се насочват само големите играчи на валутните пазари със значителни суми.