В социалните мрежи се появи информация за предполагаемо "енергийно примирие" между Украйна и Русия, но засега няма официално потвърждение на тази информация. Украинското списание "Фокус" се допита до военни анализатори, за да разбре какво би означавало такова споразумение за двете страни.

На сутринта на 29 януари се появиха съобщения, че руското военно ръководство е наложило временна забрана на ударите по инфраструктурни обекти в Украйна, по-специално енергийни мрежи и други граждански цели. Тази информация бе разпространена от военни кореспонденти и Telegram канали, цитиращи данни от руски източници.

Според тези съобщения ограничението е трябвало да влезе в сила в 7:00 часа московско време. Става дума за забрана на удари както по обекти в Киев и Киевска област, така и по цялата територия на Украйна. Представители на руските военни кореспонденти уточняват, че става дума за "енергийно примирие", което трябва да прекрати ударите по инфраструктурни цели.

Въпреки това никоя от страните в конфликта – нито Министерството на отбраната на Русия, нито украинските официални структури – не е потвърдила тази информация към момента. Въоръжените сили на Украйна също са посочили в коментар за украинската медия, че нямат потвърждение за въвеждането на подобен режим.

Военно-политическият анализатор Дмитрий Снегирьов обръща внимание, че така нареченото "енергийно примирие" трябва да се разглежда преди всичко в политически контекст. Според него самото появяване на подобни сигнали е индикатор за способността на страните да сключват споразумения и потенциалната им готовност за по-нататъшен преговорен процес.

"Енергийното примирие не е въпрос на това на кого е по-изгодно – на Украйна или на Русия. Такива формулировки изобщо изглеждат недипломатични. Става въпрос за сигнал от двете страни за готовност да се договарят", обяснява експертът.

Според Снегирьов, появата на информация за възможна забрана на удари по енергийната инфраструктура не е случайна. Тя изпълнява функцията на своеобразно "проучване" – както на общественото мнение, така и на позициите на ключовите участници в потенциалния преговорен процес: Украйна, Русия и Съединените щати. Става въпрос за проверка на нивото на доверие и реалната готовност на страните да спазват споразуменията.

Анализаторът припомня, че тези сигнали се появяват на фона на изключително ограничената публична информация за преговорите, особено след разговорите в Абу Даби. Показателен, според него, е самият списък с въпроси, които са били обсъждани там: не отделни удари или ограничени споразумения, а възможността за пълно прекратяване на активната фаза на военните действия и механизми за проверка на нарушенията на фронтовата линия.

"В този контекст енергийното примирие е само един от тестовите елементи. Ако то работи, тогава има смисъл да се говори за по-широки споразумения. Ако не – нито една преговорна маса няма смисъл", отбелязва Снегирев.

Експертът обръща специално внимание на причините, поради които Русия може да бъде заинтересована от такъв формат на споразумения. Според него ударите по нефтопреработвателната, нефтената и газодобивната инфраструктура на РФ са нанесли на руската икономика преки загуби в размер на десетки милиарди долари. Дефицитът на бюджета на Русия достигна рекордни нива, а ръстът на разходите и спадът на приходите от износ на енергоносители създават рискове за социална нестабилност.

"За Кремъл критично опасни не са самите удари, а техните социални последствия – дефицит на гориво, ръст на цените, напрежение в регионите. Именно от това се страхува най-много Путин", подчертава анализаторът.

В същото време, според Снегирьов, Украйна също е под сериозен натиск от вътрешни предизвикателства. Ситуацията в енергетиката, както и в въгледобивната и газодобивната промишленост, остава критична. Ударите по инфраструктурни обекти, по-специално по нефтотранспортните маршрути, създават рискове не само за отоплителния сезон, но и за стабилността на украинската икономика като цяло.

Анализаторът от групата "Інформаційний спротив'" Александър Коваленко предупреждава: дори имитацията на "енергийно примирие" не означава прекратяване на атаките срещу граждански цели. Отказът от удари по енергетиката може да бъде компенсиран с обстрел на други критично важни обекти, които оказват пряко влияние върху живота на гражданското население.

В същото време Коваленко разглежда хипотетичен сценарий, при който Русия се съгласява на краткосрочно примирие – за месец, два или дори три. Според него ключовият въпрос не е в продължителността на такава пауза, а в нейните последствия за Украйна.

"Да си представим, че в продължение на няколко месеца няма да има удари по нашата енергийна инфраструктура. Но в същото време и Украйна няма да може да нанася удари по територията на Русия – по нефтопреработвателни заводи, обекти на военно-промишления комплекс, енергетика. Именно в тази област днес ние създаваме за РФ значително по-голяма заплаха, отколкото тя за нас", обяснява експертът.

Според Коваленко, през годините на войната "Украйна се е адаптирала към въздушния терор: както на ниво системи за противовъздушна отбрана, така и на ниво обществена устойчивост".

Русия, от друга страна, се оказа уязвима към удари по собствената си инфраструктура. През 2024–2025 г. атаките срещу нефтопреработвателни заводи, военни летища, системи за противовъздушна отбрана и предприятия от военно-промишления комплекс, по-специално в Крим, Татарстан и Ижевск, значително подкопаха нейните способности.

"Ударите по производството на дронове в Алабуга и по завода "Купол" в Ижевск, ако не са спрели, то сериозно са забавили производството на средства за терор", отбелязва анализаторът.

Той предупреждава: примирието ще даде на Русия време за възстановяване и натрупване на ресурси. Според неговите оценки, РФ вече е в състояние да произвежда над 100 ударни дрона на ден, а заедно с дроновете-примамки – до 200 единици дневно. Това означава до 6 хиляди дрона на месец и почти 40 хиляди за половин година.

"След шест месеца такова "примирие" Русия може да има потенциал за масирани атаки с хиляда дрона на ден. Въпросът е дали нашата противовъздушна отбрана ще може ефективно да противодейства на такова количество", подчертава Алекандър Коваленко.