Политическият хаос директно няма да се отрази на икономиката в краткосрочен план, но това, което се случва, е, че не могат да се правят дългосрочни планове и стратегическо планиране, което е ключово в ситуацията, в която се намира не само българската икономика, но и тази в Европа и в целия Западен свят. Това коментира пред БНР икономистът от Експертен клуб за икономика и политика Стоян Панчев.

"Икономиката върви без намесата на политиците, но някои от проблемите, които така или иначе съпровождат целия свят стопански, получават нулево внимание в България. Всички са фокусирани върху политическия въпрос", отбеляза той.

Инфлацията, лихвите, влизането в еврозоната

В интервюто Панчев подчерта, че от месец април инфлацията, макар и бавно, расте. Според данните за месечната инфлация даже има забързване на инфлацията над 1%.

България продължава да има твърде ниски лихви, изтъкна икономистът, като добави, че навсякъде в Европа те се повишават. В България не се забелязва нормализиране или индексиране надолу на цените на жилищата, което, според Панчев, е един от проблемите, с които трябва да се занимаваме, вместо със съставянето на нов кабинет.

За влизането в еврозоната икономистът отбеляза, че въпреки по-ниската инфлация, продължаваме да не изпълняваме ценовия критерий. Политическата криза също се отразява. "Последното нещо, което ѝ трябва на една страна, е в този момент да си смени валутата и да премахне валутния борд", смята Панчев. Той вижда приемането на еврото у нас поне след 2-3 години.

Икономистът прогнозира, че до 2030 г. ще имаме още едно увеличаване на цените. Причина за това са големите структурни проблеми в световната икономика. Най-големият, който е близо до нас, са дълговете, натрупани в цялата еврозона, които ще трябва да бъдат монетизирани чрез по-високо парично предлагане или създаване на нови пари. А такива мерки често водят до скок в цените, обясни икономистът.

Рискът от свръхдефицит

"...Може да се окаже, че България изпълнява критерия за свръхдефицит, т.е. имаме дефицит над 3% до края на годината. Има такива индикации. Тази опасност се виждаше още миналата година, когато се приемаше този бюджет", коментира Стоян Панчев. Напълно възможно да влезем в процедура по свръхдефицит от страна на ЕК, смята икономистът.

По данни на Министерството на финансите салдото по консолидираната фискална програма на касова основа към края на първото полугодие на 2024 г. е отрицателно в размер на 636 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП).

Икономическият растеж

По думите на Панчев ръстът на икономиката ще бъде около 2% тази година. "Заради голямото увеличение на доходите имаме високо потребление. Тази година вероятно няма да се усети някакво особено забавяне на ръста на БВП, но това са неща, които може би ще се случат в следващите години. Ако имаме правителство, което да се подготви за тези процеси, да ги навигира в бъдещето, то това трябва да започне още отсега."

Планът за възстановяване и устойчивост

Очакванията на Стоян Панчев за ПВУ е, че нещата ще продължат както и досега - да не изпълняваме обещаното, да не успяваме да го предоговорим, както и да не получаваме парите.