Руснаците влязоха в Покровск (Красноармейск). Бастионът на украинската отбрана удържаше натиска им цяла година, но сега те са в сърцето на града. Градът бе знаме на устойчивата съпротива, демонстриращо неспособността на Москва да постигне обявените си цели, но платното му става все по-късо.

За да защитят жизненоважната крепост, въоръжените сили на Киев преместиха там най-добрите си войски, като например "Азов" - бившите националистически доброволци, превърнали се в елитен корпус на украинската армия. Но така украинците оставиха незащитени други фронтове и руснаците напредват по-на юг в районите на Днепропетровск и Запорожие.

След месеци на разкъсани действия, руските нашественици здраво навлязоха в града, окупирайки югозападния му фланг. Те контролират почти цялата южна част на Покровск чак до гарата - от нея в продължение на две години хиляди влакове тръгваха по релсите, които сега са гробище на пехотинци, като превозваха украински семейства, принудени да изоставят разрушени и завладени градове и села като Авдеевка и Бахмут, Часов Яр и Торецк.

Последният влак потегли на 5 септември 2024 г., а сега и гарата е паднала в ръцете на врага. Сред опустошените сгради, сред останки от къщи и димящи отломки, пехотинците се бият, разделяни понякога от една стена, цивилни умират един след друг.

Вече има видеоклипове, заснети от дронове - мъж лежи мъртъв на земята до велосипеда си, жена се е проснала с протегнати ръце в локва кръв, труп тлее между релсите. Чист ужас, като украинците обвиняват руските войници в нова Буча, но автентичността на кадрите трябва да бъде проверена, а контекстът и отговорността за тях - установени.

Клането на цивилни продължава тук от месеци. Много от тях отказват да напуснат града, дори под постоянния рев на плъзгащи се бомби и убийствения вой на дронове, които са превърнали половината Покровск в опушено бетонно гробище.

Шестдесет хиляди души са живели в града преди войната. Почти толкова е имал близкият Мирноград - два миньорски града, разделени само административно, абсолютна агломерация, като сега те се сриват заедно. Руснаците също са влезли там от противоположната страна и напредват, за да сключат може би мирна сделка с отвоюваните територии.

Украинските сили остават под контрола на командването си, но логистичните маршрути са изчезнали, като са възможни само нощни преминавания през полетата. Дори евентуалното отстъпление няма да е лесно, ако бъде взето решение за него.

Дипломатическата лешникотрошачка се приближава до президента Зеленски. Тръмп настоява той да се предаде, Путин иска Донбас и страната да се демилитаризира, но Зеленски не желае да чуе за това, особено без бъдещо членство в НАТО или обвързващи американски гаранции, които Тръмп отказва да даде.

В замяна на Донбас Путин предлага да се откаже от останалата неокупирана част от Запорожка и Херсонска области. Защото той вече ги е вписал в Конституцията, да, но не е определил границите им. Затова Путин настоява Зеленски да отстъпи украинските градове-крепости в Донбас без бой.

В такъв случай - казва той - ще спра бомбите и танковете, в противен случай ще ги завладея с проливането на много кръв. Той вече притежава цялата Луганска област, липсва му обаче парче от Донецк с неговите бижута - контролираната от Украйна столица на Донбас - Краматорск, както и съседния град Славянск.

Превземането им би било решаващо за руската победа - през 2014 г. "Стрелков" или полковник Игор Гиркин, който ръководеше проруските сили в Донбас, се опита да ги завладее, но напразно. Те винаги са били цел на ожесточени настъпления, но орографията ги прави трудни за завладяване. Руснаците прииждат от Торецк и Часов Яр, които вече са окупирани, преминавайки през Константиновка и Дружковка, идват и от Лиман, по-на север, и от Добропиле, по-на юг.

Ако Зеленски отстъпи Донбас, част от който все още контролира, той официално ще посрещне руснаците по границите на Днепър и Запорожие, по един безкраен и незащитен фронт. Така украинският президент ще окичи Путин със символична победа, включваща признаването на окупирания Крим, завладяването на Донбас и на части от областите Запорожие и Херсон, Днепропетровск, Харков и Суми.

С евентуалната отмяна на санкциите срещу Русия и завръщането й в международната общност това би било голяма награда за нападение, което е коствало хиляди човешки живота.

Но да издържи Украйна на натиска само с европейска помощ е рискован залог - седем важни нейни крепости са почти обкръжени или под непрекъснати атаки, с руснаци на вратата или вече сред къщите - освен в Покровск и Мирноград, те са в Сиверск и Купянск, Лиман, Волчанск и Константиновка. Фронтът все още се удържа, но пехотинците намаляват с всеки изминат ден и ситуацията е критична.