Горивната криза в Русия се задълбочава рязко, след като мащабните украински атаки с дронове срещу ключови петролни рафинерии сринаха вътрешното производство на бензин и принудиха властите в над 30 региона да въведат извънредни лимити и купони за крайните потребители.

Според анализи на международни издания като The Wall Street Journal, Al Jazeera и базираната в Латвия независима руска медия Meduza, кризата вече е обхванала дори големи икономически центрове като Москва и Санкт Петербург, както и дълбокия тил в Сибир.


Данните от пазарни анализатори на Energy Intelligence показват, че около 25% до 28% от рафиниращия капацитет на Русия в момента не функционира. Това е следствие от над 50 успешни украински удара по енергийна инфраструктура от началото на годината. Особено тежък е ударът над Московската рафинерия в Капотня, осигуряваща 40% от нуждите на столицата, която ще остане затворена поне шест месеца.

Въведени лимити: На бензиностанциите от големите вериги (като „Татнефть“ и „Роснефть“) масово се налагат тавани от 20 до 40 литра бензин на автомобил. В много области е наложена пълна забрана за наливане на гориво в преносими канистри.

Купонна система: В анексирания полуостров Крим ситуацията е най-критична – продажбите на високооктанов бензин за граждани са спрени, а гориво се отпуска единствено с купони за военни нужди и държавни служби.Сибирският парадокс: Дори региони като Омск и Тюмен – центрове на руския нефтодобив, които никога не са били атакувани пряко – въведоха лимити от 30–40 литра поради логистичния колапс на държавно ниво.

Недостигът съвпада с пика на лятната жътвена кампания, което заплашва селското стопанство.

В Забайкалието сметосъбиращите компании спряха работа поради липса на дизел, а градове като Иркутск вдигнаха цените на градския транспорт и разположиха мобилни тоалетни пред бензиностанциите заради десеткилометричните опашки, на които шофьорите чакат по 12 часа.

Сблъсъци по обектите:

На много места в Краснодарския край и приграничните райони се стига до масови сблъсъци и побоища между изнервени шофьори, което наложи разполагането на денонощни полицейски патрули по бензиностанциите.


Руският президент Владимир Путин направи рядко публично признание, че „проблеми съществуват“, но се опита да омаловажи ситуацията като „некритична“. За да спаси вътрешния пазар, правителството предприе няколко отчаяни стъпки, съобщени от руския икономически ежедневник „Коммерсантъ“:

Срив на екологичните стандарти: Москва подготвя спешно разрешение за производството и вноса на нискокачествени горива от класове Евро-2 и Евро-3 (с високо съдържание на сяра, забранени от 2013 г.), за да запълни дефицита.

Русия е започнала преговори за спешен внос на 50 000 тона бензин от съседен Казахстан и обмисля пълна забрана за експорт на дизел.  Най-малко 60 000 метрични тона бензин са вече изпратени от Индия до Русия, според един от източниците на Ройтерс. Натоварени са два танкера с пратки от по 30 000 и 40 000 тона.

Русия планира да внася около 400 000 тона бензин месечно от различни държави, включително и от Беларус, която вече доставя гориво за руския пазар, коментира трети източник пред Ройтерс. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да назове страните доставчици по „разбираеми причини“ (заради риск от вторични санкции).Информационно затъмнение: Държавната статистическа служба „Росстат“ официално спря да публикува ежеседмичните данни за цените и дефицита на горива, за да предотврати паниката преди предстоящите през септември парламентарни избори в страната.

Експертите от Macro-Advisory посочват, че поради западните санкции Русия няма достъп до специализирано технологично оборудване, което прави ремонтите на поразените рафинерии изключително бавни. Очаква се горивната криза да продължи през цялото лято.