Горбачов, Елцин, Путин са държавните мъже, които през последните 18 години заемаха президентския пост на СССР, а след неговото разпадане на Русия.

Михаил Сергеевич Горбачов бе избран за президент на СССР на 15 март 1990 г. на ІІІ извънреден Конгрес на народните депутати на СССР. На 25 декември 1991 г., във връзка с прекратяването на съществуването на СССР като държавно образование, Михаил Горбачов подаде оставка от поста президент и подписа Указ за предаване на управлението на стратегическите ядрени сили на руския президент Борис Елцин.

Първият президент на Русия, тогава още РСФСР, Борис Николаевич Елцин бе избран на 12 юни 1991 г. Той победи още на първия тур. За него бяха гласували 57,3% от избирателите. Във връзка с изтичането на неговите пълномощия Елцин в съответствие с Конституцията на Русия насрочи избори на 16 юни 1996 г. Това са единствените избори за президент в Русия до момента, на които имаше и втори тур. Основни съперници бяха действащият президент Елцин и лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов. За Елцин гласуваха 40,2 милиона избиратели /53,82%/. Той значително изпревари своя конкурент Зюганов, за когото бяха дали гласа си 30,1 милиона /40,31%/. На 31 декември 1999 г. Елцин доброволно се отказа от президентския пост и предаде своите пълномощия на премиера Владимир Путин.

На 26 март 2000 г. се проведоха президентски избори, на които гласуваха 68,74% от имащите право на глас /малко над 75 милиона души/. За Владимир Путин гласуваха 52,94% /почти 40 милиона/. На 5 април 2000 г. Централната избирателна комисия призна изборите за действителни и обяви Владимир Владимирович Путин за държавен глава. На 7 май той официално встъпи в длъжност. Путин бе преизбран за втори мандат на 14 март 2004 г. Той спечели с внушително мнозинство. За него гласуваха 71,31% /около 50 милиона гласоподаватели/. Конституцията на Русия забранява трети президентски мандат. /БГНЕС