Гърция блокира новия пакет санкции на ЕС срещу Русия с искане за изключение от пълната забрана върху руския втечнен природен газ (LNG), съобщава "Евронюз".

Искането предизвика остро недоволство сред останалите държави членки, като един европейски дипломат дори го определи като "безсрамно".

Опитът на Европейския съюз да одобри нов кръг санкции срещу Москва се натъкна на сериозна пречка именно заради позицията на Атина.

Страната, която разполага с най-големия търговски флот в света, настоява за промяна в общоевропейската забрана за руския втечнен природен газ, която трябва да влезе изцяло в сила на 1 януари 2027 г.

Съгласно договорените миналата година правила ще бъде забранено закупуването, вносът и прехвърлянето - пряко или косвено - на втечнен природен газ с произход от Русия или изнасян от Русия.

Сега Гърция настоява текстът да бъде преразгледан и в него да бъде включено изключение, което да позволи гръцки корабни компании да продължат да превозват руски LNG до клиенти извън Европейския съюз. Атина не се стреми да внася руски газ за собствено потребление, а иска да запази приходите на своя корабоплавателен сектор от този международен бизнес.

Според гръцките власти забраната за транспортиране ще донесе "само загуби, без никаква полза", тъй като Москва лесно ще намери други превозвачи - например в Китай - и ще продължи да реализира същите приходи от износ на енергийни суровини. По-рано тази година Гърция използва сходен аргумент, за да се противопостави на пълната забрана за морски услуги, свързани с превоза на руски петрол.

Повечето държави членки обаче категорично не споделят тази позиция. Европейски дипломати са изненадани, че Атина се опитва да промени със задна дата текст, който беше единодушно одобрен през октомври миналата година. Санкцията трябваше да подпомогне окончателния отказ на ЕС от руския газ и да даде възможност на европейските компании да прекратят дългосрочните си договори с Москва, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства.

Желанието на Гърция да защити интересите на собствените си корабни компании предизвиква раздразнение сред много европейски дипломати. Според тях страната показва далеч по-малка готовност да понесе икономически последици в сравнение с останалите държави от ЕС, които вече са направили значително по-големи жертви в усилията си да намалят зависимостта си от Русия.

"Безсрамно", коментира лаконично един дипломат.

В центъра на спора е гръцката компания Dynagas, специализирана в превоз на втечнен природен газ при екстремно ниски температури. Тя е собственост на гръцкия милиардер Йоргос Прокопиу, който контролира и друга компания, печелеща милиони долари от морския транспорт на руски петрол.

Dynagas и нейно дъщерно дружество са предоставили 11 специализирани кораба, включително седем ледоразбивача, пригодени за арктически условия, за обслужването на проекта "Ямал LNG" - най-големия производител на втечнен природен газ в Русия.

Компанията предупреждава, че ако забраната влезе в сила през 2027 г., това ще доведе до сериозни финансови загуби, ще влоши съществено финансовото ѝ състояние и дори може да доведе до неизпълнение на задължения по кредитни договори. Освен това нейните ледоразбивачи практически ще останат без приложение извън проекта "Ямал".

"Това наистина е дилема. Радвам се, че не съм гръцкият министър-председател", коментира друг европейски дипломат.

Гръцката блокада вече поставя под заплаха и една от ключовите мерки в новия санкционен пакет - таванът на цената на руския петрол.

Според действащите правила ценовият таван, който в момента е 44,10 долара за барел, трябва автоматично да бъде преразглеждан на всеки шест месеца, така че да остава с 15% под средната пазарна цена.

След рязкото поскъпване на руския петрол вследствие на затварянето на Ормузкия проток, новото изчисление би повишило тавана до 58 долара за барел, което според Европейската комисия би осигурило допълнителни приходи за Кремъл именно в момент, когато Украйна постига успехи на бойното поле.

Затова Комисията предлага преразглеждането да бъде отложено до януари следващата година, така че таванът да остане на сегашното равнище от 44,10 долара за барел.

Първоначално актуализацията трябваше да бъде обсъдена на 15 юли, но заради продължилите спорове около забраната за LNG посланиците на държавите членки решиха да отложат обсъждането за 23 юли, за да получат повече време за постигане на цялостно споразумение.

След няколко кръга преговори част от мерките вече са окончателно договорени - включително тези, свързани с банковия сектор, криптовалутите и руския "сенчест флот". Други предложения, като санкции в областта на рибарството и срещу руския патриарх Кирил, отпаднаха напълно.

Междувременно предложението за забрана за влизане в ЕС на руски военнослужещи отново беше смекчено. Последната версия на документа предвижда допълнителна работа по механизма, така че той да може да бъде прилаган ефективно на практика. Франция и Италия изразиха опасения относно административната тежест и правната отговорност, която би паднала върху консулските служби.

На практика това означава, че забраната няма да бъде въведена, докато държавите членки не се убедят, че тя може да бъде прилагана безпроблемно.

Подобен компромисен подход беше използван и по отношение на искането на Австрия за премахване на санкциите срещу инвестиционната компания Rasperia, която е в санкционния списък на ЕС. Виена настоява за това, за да компенсира загубата от 2,1 млрд. евро, понесена от Raiffeisen Bank International в Русия.

За разлика от миналата година, когато предложението беше категорично отхвърлено, този път европейските дипломати проявяват по-голямо разбиране и са обещали на Австрия да търсят решение на по-късен етап.