Френският парламент гласува за премахването на "Кодекс Ноар" (Черният кодекс), позволяващ поробените хора да бъдат третирани като собственост, съобщава "Гардиън".

Национално събрание на страната гласува единодушно за отмяната му, в рядка демонстрация на политическо единство. Гласуването, прието с 254 гласа "за" и 0 гласа "против", сложи край на закон, подписан от крал Луи XIV през 1685 г., който кодифицира отношението към поробените хора във френските колонии.

Това е важна стъпка в признаването на ролята на Париж в робството, която ще отвори пътя към евентуални репарации, идея, предложена от президента Еманюел Макрон. Френският лидер заяви, че кодексът никога не е трябвало да оцелее след премахването на робството през 1848 г. По думите му мълчанието към "Кодекс Ноар" в продължение на близо два века е "обидно".

Стийви Гюстав, депутат от френския остров Мартиника в Карибите, чиито предци са били поробени, отбеляза, че нито един вот сам по себе си не може да поправи векове разбити животи. "Ние не сме потомци на роби, ние сме потомци на човешки същества, родени свободни, а след това доведени до най-лошото - доведени до робство", подчерта той.

Франция е третата по големина нация в търговията с роби след Великобритания и Португалия. Тя е изпратила приблизително 1,4 милиона африканци по захарните плантации в своите колонии. Най-богатите от тези плантации са се намирали в Сен Доминго, френска колония в западната третина на карибския остров Испаньола.

През 1804 г. поробените в колонията въстават, осигурявайки независимост на територията, която днес се нарича Хаити. Париж обаче принуждава освободените роби да плащат репарации, за да покрият загубите на собствениците си, дълг, който те плащат до 1947 г.

След премахването на робството Франция запазва редица свои колонии. Четирите най-стари - Гваделупа, Мартиника, Френска Гвиана на североизточния бряг на Южна Америка и остров Реюнион в Индийския океан - са обявени за френски отвъдморски департаменти през 1946 г. Тяхното население от 1,9 милиона души, предимно потомци на роби, са френски граждани и се управляват от Париж. Въпреки че се считат за част от Франция, те остават едни от най-бедните ѝ територии с безработица почти двойно по-висока от тази в континентална Франция, като много домакинства живеят под националната граница на бедността.