Може да го наречете новата "кремлинология". По време на десетилетията на Студената война, проследяването на това кой е в политически възход и кой е изпаднал в немилост в коридорите на властта в Кремъл се превърна в професионално призвание във Вашингтон. Анализатори на разузнавателни данни и експерти-съветолози изучават снимки от срещи на Комунистическата партия и официални събирания, за да установят кой до кого седи, кой отсъства и какви са позициите на всеки, с цел да предскажат какво може да се случи в променливата политика на Съветския съюз.

Това пише за Forbes Илан Берман, старши вицепрезидент на Американския Съвет за външна политика във Вашингтон, окръг Колумбия, цитиран от "Фокус".

Берман е експерт по регионалната сигурност в Близкия изток, Централна Азия и Руската федерация, бил е консултант на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ.

С разпадането на СССР кремлинологията до голяма степен излиза от мода, тъй като все по-малко експерти се интересуваха от интригите в Москва. Но сега тази практика се завръща с пълна сила. От началото на войната в Украйна през 2022 г. назначенията, уволненията, преместванията и пониженията на руския президент Владимир Путин се разглеждат в най-малките подробности, тъй като политиците във Вашингтон и други западни столици се опитват да разберат накъде може да се насочи военната авантюра на Москва.

Последният обект на тези спекулации е руският външен министър Сергей Лавров. Като верен поддръжник на режима, който отдавна подкрепя Путин (и насърчава неговата неоимперска програма), Лавров отсъстваше по забележим начин от редица важни събития през последните дни. Външният министър, който обикновено е неизменна фигура, не се яви на заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия на 5 ноември – уж "по споразумение" (вероятно с Путин).

Той беше изключен и от руската делегация за предстоящата среща на Г-20 в Южна Африка по-късно този месец, като на негово място за ръководител на руския екип беше избран много по-младши служител, заместник-началникът на кабинета Максим Орешкин.

Според руските официални лица, разбира се, нещата си вървят както обикновено. "Няма никаква истина в тези съобщения", успокои репортерите търпеливият говорител на Кремъл Дмитрий Песков. "Лавров продължава да заема поста си на външен министър, разбира се".

И наистина, засега изглежда, че е така. Но става болезнено очевидно, че Лавров е провалил преговорите на правителството си с администрацията на Тръмп след срещата на Тръмп и Путин през август в Аляска, което доведе до отмяната на планираната среща между двамата лидери миналия месец в Будапеща, Унгария. Това представлява голям проблем за Путин, чиято военна стратегия зависи от това да държи САЩ настрана от конфликта, който продължава вече почти четири години.

Запознати с действията на Кремъл разбират много добре, че ако администрацията на Тръмп стане достатъчно нетърпелива от непреклонността на Русия, за да подкрепи изцяло европейските усилия за защита на Украйна, резултатите могат да бъдат катастрофални за Москва. Тогава може да видим вълна от допълнителна американска военна помощ за Киев, която да допълни военното оборудване, предоставяно в момента от страни като Франция, Германия и Полша. (Всъщност, както подробно описа специалният генерален инспектор на правителството на САЩ, към юни Конгресът е отпуснал за Украйна средства на стойност близо 60 милиарда долара, които все още не са изплатени.)

Можахме да видим и нещо, което досега липсваше – сериозни национални усилия за възстановяване на американския "арсенал на демокрацията" за защита на уязвимите съюзници, включително източноевропейските държави, които сега се борят да се защитят по-добре от потенциална бъдеща агресия от страна на Русия.

Да попречи на тези неща да се превърнат в реалност със сигурност е най-важният приоритет за най-висшия дипломат на Русия. Но тъй като позицията на Вашингтон спрямо Москва продължава да се втвърдява, става болезнено очевидно, че Лавров просто не се справя с работата си.

Разбира се, основният проблем е, че независимо колко талантлив дипломат е той, от руския външен министър се изисква да защитава незащитимото. Рано или късно той рискува да се превърне в изкупителна жертва заради това.