Високопоставени военни в европейските страни се готвят за потенциална конфронтация с Русия под формата на хибриден конфликт или дори пряк военен сблъсък. Това съобщава вестник "Фигаро", позовавайки се на източници от военните среди. Според неназован френски офицер военните се "подготвят за най-лошото".

Изданието твърди, че подобна атмосфера цари „във всички европейски страни“, където военните разглеждат различни военни сценарии. Според публикацията вероятността от пълномащабен конфликт между Руската федерация и НАТО се оценява като ниска предвид рисковете от ядрена ескалация, но в същото време военните обмислят и възможността за ограничени военни операции на територията на една от европейските държави, както и извън Европа и водене на хибридна война.

Някои хипотези предполагат забавяне от четири или пет години. „Ако се слушаме лидерите на балтийските страни, това може да стане много по-бързо“, казва френски дипломат. „В средносрочен план Русия не би трябвало да бъде в състояние да развие способностите, необходими за водене на широкомащабна конвенционална война срещу НАТО“, оценява литовското разузнаване в последния си годишен доклад. „Тя обаче може да развие достатъчно военни способности, за да започне ограничени военни действия срещу една или повече страни от НАТО“, пишат авторите.

Всички европейски страни обмислят сценария за ескалация с Русия. „Всеки компромис (в Украйна) ще бъде временен и прекратяването на огъня ще послужи като пауза (за Русия) за възстановяване на силите“, уверява ръководителят на друга европейска разузнавателна служба. Руският президент Владимир Путин поддържа властта си чрез войнствена реторика, която посочва Запада като противник. Той си е поставил за цел да си възвърне позициите там, където смята, че е сферата на влияние на Русия: най-малкото в Украйна, Молдова, Кавказ, балтийските страни и т.н., пише "Фигаро".

За Алианса балтийските страни са в центъра на всички тревоги. Това е сценарият, представен от германския професор по международни отношения Карло Масала в книгата му "Ако Русия победи...": нахлуване отвъд река Нарва през 2028 г. „Сценарият се основава на реални данни, научни познания и дискусии“ с политически и военни власти, обяснява той. Хипотезата е сред многото отбранителни планове на НАТО. През декември в Естония се проведе съюзническо военно учение, симулирайки отговор след нахлуване. 

Но това не е единственият обект на внимание на НАТО. Коридорът Сувалки, между Литва и Полша, е друга чувствителна зона. Регионът разделя руския анклав Калининград и Беларус. По̀ на север Швеция засили военното си присъствие на остров Готланд, смятан за стратегическо препятствие срещу Калининград. Още по-далеч, скандинавските страни се тревожат за стабилността на Далечния север. Архипелагът на островите Свалбард, под норвежки суверенитет, но който се ползва със специален статут, може да послужи като терен за руски маневри. Това е една от наблюдаваните чувствителни зони, добавя "Фигаро".

Статията приписва някои хибридни атаки срещу Европа на Русия. Пример за това е победата на първия тур на президентските избори в Румъния на Калин Джорджеску, който победи проевропейския кандидат Елена Ласкони. Това породи опасения относно перспективите на страната за сътрудничество с НАТО. Генералният щаб на френските въоръжени сили дори направи паралел със страните от африканския Сахел, откъдето французите трябваше да изтеглят военни контингенти на фона на засилване на сътрудничеството между тези страни и Русия.