"Турция" и "шопинг" в България (а и не само) са думи, които изключително често съжителстват в едно изречение. Южната ни съседка е търговската пресечна точка на Глобалния Изток и Глобалния Запад от столетия и в момента потребителската активност е на изключително високо ниво. Въпреки това, моловете - емблема на икономическия възход на страната от преди едно поколение време, днес са на ръба на оцеляването си, пише "Хюриет".

Контекст: Първите големи търговски центрове отвориха врати в Турция в края на 90-те, когато съвпаднаха две важни тенденции - икономически възход с помощта на чуждестранни инвестиции и поява на силни местни играчи от една страна и разцъфтяващ международен туризъм - от друга. Това се превърна в идеална възможност за инвеститорите.

Така моловете в Турция започнаха да никнат буквално като гъби след дъжд. Днес те са цели 445.

От друга страна: В момента между 60% и 70% от моловете в южната ни съседка вече са отнети от банките кредитори и няма инвеститорски интерес към тях, а останалите се борят да оцелеят, коментира председателят на браншовата асоциация на търговските центрове Нури Шапкачъ.

Източник: GettyImages

Причините в някои случаи са тривиални - в годините на растеж са вземани погрешни решения като това да се открият три огромни площи с магазини на една улица. В други ситуации обаче проблемите са по-дълбоки.

Това е видимо и от парадоксалната ситуация, в която работещите в момента турски молове буквално се пръскат по шевовете от хора, оборотите са рекордни и проблемите от времето на коронавируса привидно са отдавна забравени. В същото време, обаче, чистата печалба спада и дълговете във валута стават невъзможни за обслужване.

"Един търговски център може да е претъпкан с хора, но ако има около 40 млн. евро дългове или повече, мога със сигурност да заявя, че е на загуба. Тези, които са успели да покрият задълженията, печелят, но повечето са "на червено", категоричен е Шапкачъ.

Детайли: Според него повратната точка е дошла в момента, в който моловете са били заставени да се откажат от традиционната си практика да събират наемите на магазините в чуждестранна валута и вместо това да започнат да приемат лири. С оглед изключителната слабост на турските пари, това се оказва рецепта за всички възможни видове проблеми.

Шапкачъ допълва, че именно задължението наемите да са в лири отблъсква и арабските инвеститори от идеята да строят или закупят съществуващи молове в страната.

Той е категоричен, че ситуацията може да се подобри само ако властите отново позволят на собствениците на търговски центрове да приемат валута от наемателите си./money.bg